Социалните битки на 21 век започнаха в Сиатъл
(есе)
Сблъсъците в Сиатъл около "Рунда на хилядолетието" предизвестиха конфликтите на следващия век : утопията на глобализма ще среща все по-яростната съпротива на локалното. Отначало неорганизирани и спонтанни като лудитите-машиночупачи от началото на техническата революция, антиглобалистите днес започват да е превръщат в световно движение, благодарение на интернет и бума на неправителствени организации. Обединява ги чувството на застрашеност от разрастващия се свят, където икономическите процеси стават все по непредсказуеми, а ролята на отделния гражданин - все по-малка. Световната търговска организация въплъщава тъмните сили, стоящи зад тези процеси - корпорациите, лобитата; провалът на преговорите й за по-нататъшна либерализация на международната търговия, този нов интернационал преживя като първата голяма победа над света на глобализацията.
Откъде идва подобна негативна, терористка позиция? Наистина премахването на митата, преференциите и протекционизма стимулира износа, а той създава работни места. Само че очевидно страните с по-мощни икономики ще изнасят повече; слабите, принудени да отворят пазарите си, ще трябва да внасят и да закриват производства. Това обяснява защо развиващите страни се боят от глобализацията и обикновено се мъчат да изтъргуват отварянето на пазарите си срещу помощи и инвестиции.
Но защо тогава протестират в самите развити страни? Защото успоредно с либерализирането в движението на стоките е либерализира и движението на капиталите; икономическата власт се разтоварва от всякаква отговорност към конкретното място. Става все по-лесно да изтеглите инвестициите си от една част на света и да ги прехвърлите в друга - не е необходимо дори да си дадете труда да пътувате дотам, всичко става по електронен път, със скоростта на светлината. Това, наред с множенето на прагматични правителства, готови да следват правилата на новия световен ред и да ориентират цялата си политика около чуждите инвестиции, кара капитала да изтича непрестанно в трети страни, където работната ръка е по-евтина.
Но за да се построи неолибералната утопия на глобалния пазар, трябва предварително всички неща да се превърнат в стоки. Например някой да брани интелектуалната собственост (въпросът коя част на света изнася интелектуален продукт разбира се е риторичен). Това изглежда някак нормално, но запитайте се какво би станало, ако някой беше патентовал таблицата за умножение и ако всеки път, когато умножавахте 2 х 3 трябваше да му плащате авторско право. Нима компютърните продукти през следващия век ще бъдат по-малко необходими? Неравният достъп до знанието и културата ще направи така, че търговската глобализация да бъде съпроводена от невиждано културно разслоение. На глобализиращия се copyright, антиглобалистите противопоставят принципа на copyleft (игра на думи, получена от от "авторско право" и "ляво"), според който сферата на идеите предполага една естествена щедрост и споделяне, та дори ако за това трябва да се крадат компютърни програми.
Най-голяма тревога днес буди превръщането на живота в обект на авторско право. Днес вече се патентоват пшеници, които не можеш да посееш повече от веднъж, така че колкото и добър добив да имаш, пак трябва да купиш посев от централата. Пилета с повече бяло месо или съответно по-едри кълки. Скоро ще почнат да е продават различни "химери", т.е. същества, създадени от демиургичното въображение на даден генетик. А защо да не си представим, че на пазара тръгнат модели за идеални човеци, разпространявани от лабораториите - правите любов с жена си, плащате авторско право и раждате деца без нито един кусур.
Борбата срещу глобализма се води от консервативни позиции; изпреварени от шеметното развитие на света, новите левичари все повече ще заменят прогресистките позиции от 19 век с различни форми на съпротива срещу твърде бързите промени. Френският аграрен лидер Жозе Бове, който троши безвкусния глобалистки Макдонвалдс, в името на френското вино и сирене, е показателен за тази нова тенденция.
Протекционизмът - и традиционният, и модерният - отговарят на една дълбока психическа потребност. Можем да сме бедни ние тук в Каспичан, можем да сме изостанали от световните тенденции, но тук ние сме важните, когато дойдете при нас, вие се съобразявате с нас. Тук има един най-богат, един най-умен, един луд - и всеки има своето място, своята значимост. Проблемът с глобализацията е, че колкото повече хора се състезават, толкова по-малко са победителите. Поставете каспичанлията в конкурентни отношения с останалите 6 милиарда жители на планетата: той пак ще бъде толкова беден и изостанал, но на всичкото отгоре ще е престанал да си бъде у дома.
Ето защо вече се надига вълна от регионализъм. Като съпротива на тоталното, анонимно обращение - топлите местни култури, мрежите на етническа или религиозна солидарност, връщането към едно реално или измислено пред-модерно "ние", което дава на човека място и смисъл. Този процес на едновременно глобализиране и локализиране нарекоха глокализация - той може да протича мирно като при бретонците, започнащи да изучават забранения и през миналия век език, но може и да бъде съпроводен от терористически акции като тези на баските и корсиканците, от улични войни като тези между корейската и афроамериканката мафии в Лос Анджелис, от реални войни за етничеко обособяване като тези в Босна.
Колкото повече се либерализира търговията, толкова по-малка роля остава за политиката. Правителствата вече не могат да развиват, стимулират, преориентират икономиките си: ако принципът на свободната глобална циркулация бъде доведен докрай, за тях просто няма да остане много повече от почистването на улиците. След края на терористичните режими в източна Европа, поледвани от невиждана корупция на политичеката класа, изглежда политическата сфера е загубила доверие, консенсусът около нея може да бъде само свързан с нейното постепено изчезване. Икономиката не може да ни разочарова, там и без това владее егоистичния интерес. Само и от най-лошото правителство гражданинът има, поне теоретично, правото да изисква; по дефиниция то следва да изразява неговата воля. Когато една корпорация реши да дойде или да си отиде, да построи или разруши, вие нямате думата - това си е тяхна работа, техен капитал. Когато световните корпорации станат по-мощни от правителствата ще натане и края на идеята за демокрация и публично пространство.
Капитализъм не означава само пазар, а и политически институции. През миналия век икономиката постепено се измъкна от опеката на монарси и правителства. Двайсети век беше реванш на политическото, дошло с протекционизъм, национализации и концлагери. От 80-те години насам икономическото отново се откъсна далеч напред и днес все повече почва да подчинява политическата сфера. От тук основната идеология на антиглобалистите, това е връщането на политическото на световната сцена - публичен дебат, контрол, планиране, наместо несъзнаваната стихия на тоталния пазар. Ще намери ли 21 век едно равновесие между тези две сфери, или безредиците в Сиатъл са предвестник на едно обратно залюляване на махалото към нови форми на тоталитаризми?
Коментари