Икономика - Същност на работната заплата

1. Същност на работната заплата

Работната заплата представлява един от основните източници за доходи на българите. Според изискванията на Националния статистически институт над 50% от дохода на домакинствата идва от работната заплата. Това показва, че работната заплата сама по себе си не е точен измерител за цялостнотото равнище на текущите приходи, но все пак тя е един достатъчен убедителен показател, който ни дава сравнително надеждни данни за изследване.

Паричното трудово възнаграждение или заработка, определени между работодателя и синдикалната организация за отрасла, в съответствие с националното законодателство (с нормативния акт на Правителството) в силата на писмен или устен договор за наемане на работник или служител, работодателя предоставя за положеният труд или трудът, който трябва да бъде положен, или за услугите, които са оказани, или трябва да бъдат реализирани в един бъдещ момент се нарича РАБОТНА ЗАПЛАТА. В редки случаи когато е предвидено с акт на Правителството, колективен договор или само в трудовия договор допълнително възнаграждение или част от него могат да се изплащат в натура.

Работната заплата се разделя на два вида - НОМИНАЛНА и РЕАЛНА. Първият вид представлява паричният израз на положения труд или за труда, който ще бъде положен в един бъдещ момент. Изплащането на  номиналната заплата е регулирано на служителя или работника във валутата, която е в законово обръщение в страната. Работодателят няма никакво право да упражнява контрол или да се меси в свободата на своя подчинен - да влага, харчи и управлява своята заплата. Началникът може да удържа от нея само в случаи и в размери, които са предварително определени в колективния трудов договор, законодателството и арбитражните решения. Работниците и служителите в предприятието имат привилегията при евентуален фалит да използват привилегировани кредити по отношение на начислената заплата.

Индексът, характеризиращ промяната в покупателната способност на номиналната заплата е РЕАЛНАТА ЗАПЛАТА. Това е и вторият вид на работната заплата, който се характеризира с покупателната способност, количеството продукти и услуги, които заетият може да закупи с трудовото си възнаграждение или заработка.

Номиналната заплата има различни елементи като всеки от тях се структурира различно и има строго предназначение. Статутът се урежда с трудовото законодателство, с нормативните актове на Правителството, със споразумения между работодателя и работника, с колективни трудови договори или с трудови договори. Могат да бъдат изолирани следните основни елемента на номиналната работна заплата в България:

- основна работна заплата - заплата над основното трудово възнаграждение;

- допълнително трудово възнаграждение - трудово възнаграждение при особени случаи.

Основната работна заплата се определя в трудовия договор на работника или служителя за притежаваната квалификация, за труда който трябва да положи и за задачите и задълженията, които трябва да изпълни.

2. Средна работна заплата в България и в страните членки на ЕС.

327 лв. e средната работна заплата.
Най–висока е средната заплата във финансовото посредничество – 707 лв. Следват я тази в производството и разпределението на електроенергия, газ и вода и добивната промишленост

327 лева е средната месечна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение през септември. Това сочат предварителните данни на Националния статистически институт /НСИ/. За сравнение, през август показателят е 313 лв., а през юли - 320 лв., съобщават от НСИ. 

Най–висока е средната заплата във финансовото посредничество – 707 лв. Следват я тази в производството и разпределението на електроенергия, газ и вода - 617 лв. и добивната промишленост – 562 лв.

Според данните на НСИ най-слабо е заплащането в областта на хотелиерството и ресторантьорството – 210 лв.Следват търговията, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството – 241 лв., селското, ловно, горско и рибно стопанство – 246 лв. и преработващата промишленост - 297 лева.383 лева е средното месечно възнаграждение в сферата на образованието, 372 лева – в здравеопазването и социалните дейности. 369 лева средно са вземали в бюджетните организации, а 444 лева – в държавното управление и задължителното обществено осигуряване.Общо за третото тримесечие средната месечна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение в частния сектор е 282 лв., а в обществения сектор – 399 лв. Най-голяма е ножицата в областта на търговията, ремонта на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството, където служителите в частния сектор получават по 238 лева, докато тези в обществения – 582 лева.Само в областта на образованието служителите в частния сектор вземат повече от колегите си в обществения сектор, сочат данните на НСИ.

Средната работна заплата в България е близо 16 пъти по-ниска от тази в 25-те страни-членки на ЕС. Това се отбелязва в проект на Стратегия за повишаване на доходите на българите за периода 2007–2009 г., изготвена от Министерството на труда и социалната политика. Министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова смята че:,,Необходимостта от подобна стратегия произтича от програмата на правителството, което си е поставило като приоритет членството на България в ЕС,осигуряване на висок икономически растеж и повишаване на доходите. Основният извод в проектодокумента е, че високият икономически растеж в страната през последните години няма съответно отражение в доходите на хората. Голямото изоставане в доходите на българите от икономическия растеж в страната, както и от доходите в страните-членки на ЕС ще бъде трудно преодолимо в близките 10-15 години, ако не се формира адекватна политика по доходите, базирана на добрите примери от европейската практика. В проектостратегията се предлага догодина минималната работна заплата да бъде между 185 лв и 219 лв. Но според финансовия министър Пламен Орешарски реалният размер на минималната работна заплата през 2007 г. е 170 лв. За сравнение – в Литва тя е 120 евро, в Латвия – 145 евро, в Естония – 158 евро, в Словения – 295 евро, в Гърция – 559 евро.
Министър Масларова смята че,в Бълагрия има хора ,които искат да знаят,че цената на техния труд не се подценява,така както не се подценява и се измерва с европейските цени          цената на тока ,водата,транспорта и всичко останало. Работодателите обаче смятат, че сравняването на средната работна заплата у нас с тази в ЕС трябва да се прави като се отчита и БВП на глава от населението у нас, който е по-нисък в сравнение с този в ЕС, защото производителността на труда е по-ниска. България е и с най-ниска продължителност на работното време, сравнено със страните-членки, казват от БСК.

Що се отнася до определянето на минималната работна заплата, позицията на работодателите е следната:

“Повдигането на минималната работна заплата демотивира хората да бъдат образовани – казва Божидар Данев. - А състоянието на трудовия ресурс в страната изисква нова висока квалификация на трудовия ресурс. И постоянното повдигане на минималната работна заплата ще доведе до това, че допълнително ще деквалифицира трудовия ресурс в страната, тъй като той ще получава един гарантиран доход, който го доближава до средната работна заплата.”

3. Минимална работна заплата –същност и фактори определящи минималната работна заплата.

            Минималната работна заплата е най-ниското трудово възнаграждение за положения труд, която е определена в закон, споразумение на Министерския съвет, браншово споразумение или в КТД. Минималната работна заплата трябва да осигури мин.стандарт.

Основни функции:

-         средство за защита на уязвими груби работници. Минималната работна заплата трябва да отговаря на възможности на работодателя, да осигури жизнените потребности, стратегия на държавата за да намали социалното напрежение

-         средство за определяне на справедлива работна заплата – трябва да бъде в близост до преобладаващото равнище на работни заплати

-         трудовото възнаграждение

-         средство за създаване на защитна мрежа

-         средство за макроикономическа стабилизация

Потребностите на работниците и служителите. Има три метода:

-         теоретичен – тълкува се като схващане, че минималната работна заплата трябва да е следствие от общата сума, от сбора от цените на стоките и услугите, минимално необходими на работника и неговото семейство (най-ниска стойност на живота)

-         на семейните бюджети – възприемат се разходите от семейните бюджети на специално наблюдавани домакинства. Избират се домакинства с най-ниски доходи които да отразяват фактически извършените разходи по структурата на стоките и услугите

-         смесен – комбинация между горните два. Той се стреми да обобщи положителното в двата метода и да отстрани недостатъците. Работи се с категорията  жизнен или социален минимум в която се включват хранителните продукти.

Производителността на труда.

Икономическото развитие – БВП.

Помощите, социалните разходи.

Обобщаващи изводи:

-         минималната работна заплата не може да се определи като пряка функция от жизнения или социален минимум

-         имаме всички основания да считаме, че при определянето на минималната работна заплата трябва да се вземат под внимание икономическите фактори

-         проблемите, които възникват при определяне на минималната работна заплата трябва да бъдат решавани чрез преговори между представителите на държавата, работодатели и синдикатите, а в условията на валутен борд и представител на МВФ

-         минималната работна заплата се променя в различен период в зависимост от отчитането на реално действащите фактори

4.Минимална работна заплата в България и ЕС-прилики и разлики.

Минималната работна заплата на милиони европейци, или поне на гражданите на 18 европейски държави, е уеднаквена. Дали обаче тази уговорка се спазва навсякъде?

Най-ниско в класацията е Литва. Там минималното месечно възнаграждение е 160 евро. Тази сума далеч не е достатъчна за литовците, но се оказва приемлива за някои чужденци.

Предприятията ще трябва да поставят чуждестранния си персонал на същите тарифи като германските им колеги, но и дума не може да става за въвеждането на национална минимална работна заплата.

Да получаваш минимална работна заплата във Франция означава да живееш с хиляда евро на месец.

България заедно с 18 европейски страни и още две кандидатки за ЕС като нея Румъния и Турция прилага минимална заплата, определяна от правителството.

Без да получи одобрението на МВФ от 21 януари 2005г. българското правителство определи нов размер на минималната заплата от 150 лева.

Преди време минималната работна заплата у нас се използваше за мерило най-вече на ръста на доходите на българите, но не и за повишаване на жизненото равнище.

Този стереотип все още не е преодолян. Равнището на минималната работна заплата в страната в сравнение с останалите европейски държави остава ниско и затова проучванията на бедността нареждат България на дъното на таблицата сред останалите европейски държави.

Само за сравнение в Турция минималното заплащане е 240 евро, в Румъния - 72 евро. Затова социалното министерство прояви особена активност като представи 20 аргумента за повишаване на минималната заплата на 150 лева.

От ведомството изтъкнаха, че минималната заплата изпълнява и социални функции, а като цена на най-ниско квалифициран труд не е фактор, който спира чуждите инвестиции.

Прогнозите сочат, че ако у нас се запази сегашното равнище на минимално заплащане на труда, ще влезем в ЕС с минимална работна заплата от 77 евро и пак си гарантираме последното място.

Работодателските организации и този път изразяват недоволство, че определянето на минималното заплащане е административно и отсъства механизъм, който да съответства на препоръките на Международната организация на труда.

Механизмът трябва да отчита производителността на труда, размера на средната работна заплата, прага на бедност в страната, инфлацията. 150-те лева в момента надвишават приетия необлагаем доход от 130 лева.

На практика се получава така, че поради нарасналите лични осигурителни вноски и при действащата скала за облагане на доходите нетния размер на минималната заплата е 131 лева и 20 стотинки, което няма как до повиши стандарта на работещите бедни.

Министерският съвет постанови: От 01 януари 2006г. нов размер на минималната месечна работна заплата за страната 160 лв. и на минималната часова работна заплата 0.95 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5 дневна работна седмица.