Иван Вазов - "Немили - недраги" - речта на Странджата

ИВАН ВАЗОВ - „НЕМИЛИ-НЕДРАГИ"

РЕЧТА НА СТРАНДЖАТА - ВЪЛНУВАЩ УРОК

ПО РОДОЛЮБИЕ

В „Немили-недраги" Иван Вазов разкрива нерадостния, изпьлнен с мъки и неволи, емигрантски живог на хъшовете в Браила. Речта на Странджата е като утеха за изстрадалите души на българите патриоти, измъчени отлишенията и страданията, които изпитват в чуждата страна. В трета глава на повестта авторът предоавя вълнуващата реч на Знаменосеца. Огорчен от държанието на събратята си, Странджата не просто ги помирява, но им вдъхва сили да повярват в себе си, събужда тяхното самоуважение, подкрепя ги духовно. Старият хъш им припомня святата идея, която изповядва. Тя им връща надеждата за близка свобода и вярага в светлото бъдеще на родината. Знаменосеца защитава накърненото им достойнство чрез спомените за славните битки в родината. Събужда чувство на състрадание у другарите си кьм бьлгарския народ, останал в робство - унизен и изтерзан. Страданията на народа не са по-малко от тези на хьшовете. Чувството на дьлг пред отечеството вдъхновява хъшовете да продьлжат да се борят за своето достойнство и да вярват в свободата, за която са готови да жертват живота си. Те мечтаят за героичния миг, в който ще докажат на дело родолюбието си. Иван Вазов започва трета глава на повестта „Немили-недраш" с описанието на спора между Димитрото и Мравката. Авторът гради емоционалния фон, на който ще се открояг саможертвата на хъшовете и любовта им към отечествою, за които Странджата споменава в речта си. В незначителната причина, поради която възниква конфликтът, се долавя желанието на емигрангите да се проявят като достойни български синове е сражение срещу поробителя. Речта на сгария хьш е утеха за изстрадалите им души, вдьхва им търпение и сили да се борят с несгодите на мъченическата си съдба. Обръщението „ братя мили", с което започва речга си Странджата, е израз на искрената му любов, на съпричастието му към страдалческата участ на хъшовете. Той се стреми да повдигне духа им чрез спомените за битките срещу поробителя. Старият хъш разкрива приноса на тези славни сражения. Те пробуждат бьлгарското самосъзнание на хъшовеге, готови да повторят героичния подвиг на славния Знаменосец - Странджата. Реторичните въпроси: „...кой ни зачита? Кой ни признава?", очертават  трагичного в хъшовската сьдба. Героите - поборници са отритнати и отхвърлени от браилското общество. Неоценени остават поривът към свобода, желанието да докажат на дело всеотдайната си любов към родината. Иван Вазов отправя упрек към всички, които с егоизма и безразличието си обричат най-достойните български синове на скиталчество и глад. Хъшовете остават с утехата, че са изпълнили дълга си: Ние изпълнихме нашата свята длъжност кьм отечеството.” В мигове на принудително бездействие те не могат да се проявят като герои в сражение с оръжие в рька. Невъзможността да осъществят копнежите си придава драматичност на изгнаническага им съдба. Сгранджата отправя призив към сьбратята си да не се отчайват от несгодиге в емигрантския живот, припомня високата чест да бъдеш хъш. Пролятага кръв в битките е тяхната гордост, защото е доказателство за родолюбието им, за огромната саможертва, която принасят в името на свободата на България. В обръщението към събратята си старият хъш разкрива разбирането за богатство: „Пари не щем, за пари не сме проливали кръвта си, защото е по-скъпа от всички пари на влашките богаташи. "За хъшовете парите и имотите нямат значение. Много по-голямо богатство за тях е свободата, за която се жертват. Знаменосеца не забравя да спомене тежкото състояние на българския народ - основателна причина пагриотите да се отдадат на освободителното дело. Чрез градираните глаголни форми: „глобят", „събличат", „убиват", „позорят", е разкрита тежката робска участ на народа, а родината е представена като мъченица, която търпи униженията от чуждото потисничество. България се нуждае от помощта на своите синове, за да извоюва мечтаната свобода. Униженията и страданията, на които народьт е подложен, будят чувството на сьпричастност у революционерите емигранти към незавидната съдба на поробената родна земя. Мисълта, че България се нуждае от подкрепата им, ги окуражава, вдъхва им сили да пренебрегнат обидите и униженията, които търпят в чуждата страна.

Странджата вярва, че мъките и страданията им ще свършат и ще настъпят дни на освободителни борби. Тогава хъшовете ще могат да изразят на дело родолюбието си. Разбирането за достойна смърт старият хъш свързва със саможертвата в името на родината. Той е осъзнал истината, че „ Народ без жертви, не е народ."

Свободата изисква участието на целия бьлгарски народ. Опиянени от чувството на любов към родината, хъшовете запяват патриотичната песен „Тръба звучи, Балкан стене". Фактът, че хъшовеге се откъсват за миг от жестоката реалност, кара жителите на Браила да възкликнат: „пияни българи". Но героите на Вазов понасят с чест и достойнство тежката си емигрантска съдба, надмогват болката и унижението в името на най-висшия човешки идеал-свободата.

Чрез речта на Знаменосеца в трета глава на повестта „Немили-недраги" Иван Вазов подчертава драматичното в живота на хъшовете, запазили патриотизма в душите си, макар и емигранги в Румьния. Вазовите художествени послания носят нескрит укор към следосвобожденското общество в България за безразличието му към най-достойните български синове, огдали живота си за свободата на народа си.