Неврит на лицевия нерв

Невритът на лицевия нерв /т.н. парализа на Бел/ е най-често срещаният мононеврит /възпалително заболяване само на един нерв/.
Той бива първичен и вторичен.
Не е доказан специфичен причинител на първичния лицев неврит, но се предполага, че това са вируси /варицела зостер, полиомиелитен вирус и други/. Значение има и простудата. Вроденото стеснение на канала, през който лицевия нерв излиза от черепната кухина, е благоприятствуващ фактор. Най-често парализата е последица от компресионно обезкървяване /исхемия/ на нерва в резултат на възпалителен оток на канала.
Вторичното увреждане на лицевия нерв е последица от обща инфекция /грип, коремен тиф, дифтерия/, остро или хронично възпаление на средното ухо, гумозен базален менингит, тумор в ъгъла между продълговатия и малкия мозък, счупване на пирамидата на слепоочната кост, полиомиелит, енцефалит, множествена склероза.
Невритът започва остро, често с предшествуващо парене и болка в ухото на същата страна. Появява се и парализа на мимическата мускулатура на съответната лицева половина. Бръчките по челото и гънката между устните и носа са изгладени, очната цепка е по-широка, а устният ъгъл - леко увиснал. Лицевата асиметрия става особено очебийна, когато накараме болния да набръчка челото, да затвори очите или да покаже зъбите си. Симптомът на Бел е положителен: При опит да затвори окото очната ябълка се завърта нагоре и се вижда голяма част от бяло-оцветената склера. Свиренето с уста е невъзможно, а при хранене храната се задържа между зъбите и отпуснатата буза. Освен парализа на мимическата мускулатура, при поражение на лицевия нерв в областта на канала, от който той излиза, се наблюдава и разстройство на вкуса на предните две/трети на езика и повишено възприемане на звука. При засягане на ганглиона/възела/, който се намира в една от извивките /коляното/ на канала на лицевия нерв, се появява херпес в областта на външното ухо, а понякога и в предните две/трети на езика. Високите увреждания на лицевия нерв /преди навлизането му в костния канал/ се проявяват със сухота на окото /намалена слъзна секреция/ поради засягане на сълзо-отделителните влакна на нерва, а при едновременно увреждане на слуховите влакна - с шум и повишено възприемане на звука от същата страна. Поражението на нерва след отпускането на канала причинява периферна парализа /изчезване на сухожилни и кожни рефлекси, атрофия на мускулатурата, понижен или липсващ мускулен тонус / на лицевата мускулатура, нерядко съчетана с повишено сълзотечение.
В хода на заболяването могат да се наблюдават и следните усложнения: в ранния стадий - кератит /възпаление на очната роговица/, а по-късно мускулна контрактура на страната на парезата и патологични синкинезии /съдружни движения/ - при опит за затваряне на окото устният ъгъл се придръпва съдружно. Късна проява са и т.н. "крокодилски сълзи" /по време на хранене окото на засегнатата страна обилно сълзи, а при плач остава сухо/. Заболяването продължава 2 - 3 седмици до 2 - 3 месеца и повече.
Провежда се консервативно лечение с антибиотици, противоболкови и съдоразтварящи средства, физиотерапевтични процедури /топлина, кварц, лек масаж/. При показание се прилага и хирургично лечение - за декомпресия на канала на нерва.