Как да пишете есе

В историята на световната литература и философия есето се заражда още в древността, но се утвърждава като самостоятелен жанр през 1580 г., когато френският философ Мишел дьо Монтен издава своите “Опити” (фр. essai означава опит). Самото название на жанра подсказва неговите основни характеристики – експерименталност, оригиналност, неограниченост на съдържанието, неопределеност на формата, многообразие на изразните средства. Всички тези особености превръщат есето в свободна творческа изява на индивидуалната мисъл и му отреждат откривателска и съзидателна роля в необятната наука за човека. Неслучайно сред най-добрите есеисти са видни философи, писатели, поети, публицисти.   В зависимост от съдържанието и предназначението се разграничават различни видове есета – литературно, философско, публицистично, критическо, читателско и т.н.   Съвременното образование познава една разновидност на есето, много сходна с литературно-философския първообраз, но всъщност различна от него. Пред нея не стоят високите критерии на философията и на художествеността; тя е изцяло ориентирана към възможностите и целите на образованието и най-общо е онзи вид съчинение, който най-свободно, най-цялостно и най-ярко може да изрази знанията, уменията и възможностите на пишещия, без да го притеснява със строги изисквания, без да го обезличава с клишета. В образованието есето се използва както като средство за усвояване на знания, така и като начин за проверка на определени резултати.