Пътуването в "Пътешествията на Гъливер"

Водещата тема в романът ,,Пътешествията на Гъливер ,, е пътуването. ,, Пътуването,, се свързва с получаване на знания за света и за самия човек. Когато човек пътува се среща с други хора и така в диалога с ,,другостта,, се ражда истината за съществуването.По същият начин и Гъливер достига до определени истини за живота.Една от тях бива ценността на малките неща, представена в романа. Например жителите на Лилипутия, лилипутите представят образите на човечеството.В лицето на малките човечета се вижда осменото нищожество, глупавото самомнение и извънредната гордост на хората. Гигантските по размер великани от Бробдингнаг, от друга страна представят нов, по-различен поглед към човешкото съществуване като по-маловажно и малоценно.С тези две коренно противоположни гледни точки Джонатан Суифт ни насочва именно към недоглеждането на малките всекидневни проблеми.Изпитанията, през който минава Гъливер в страната на великаните показват, че дори неща, които смятаме за маловажни и незначителни, могат да се окажат решаващи за живота и благополучието ни.Когато четем някоя книга свързана с пътувания ние сме свикнали главният герой да въплащава идеалните представи за героичност и изключителност  като в Робинзон Крузо. Но, дали този път е такъв? Сатиричният образ на Гъливер бива пълна противоположност с очакваното.Той нито проявява находчивост, когато попада в опасни ситуации, нито притежава ясна цел в живота си. Освобождаването му от един или друг плен не става в резултат от собствената му инициатива, а от идеята на някой друг.Казано най-общо, интелигентността му е практическа, липсват му въображение и способност да се развие и самоусъвършенства.По време на пътуванията си Гъливер стига и до още една истина, за относителността на нещата в живота.Човек подценявайки някого в даден момент може да се окаже на неговото място и по този начин да се постави на положението на другия. Пример за това е попадането на острова на великаните. Гъливер в този момент осъзнава колко унизително би изглеждал в очите им, тъй както един лилипут пред неговите. Поуката е, че всеки един от нас не трябва да съди хората по външния вид, а да се вглежда по-често в малките неща и да не пропуска красотата около тях.