Закон за Банките
Общи положения:
Чл.1. (1) Банката е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск.
(2) Банката може да извършва следните търговски сделки:
1. покупка на менителници и записи на заповеди;
2. сделки с чуждестранни средства за плащане и с благородни метели;
3. приемане на ценности на депозит;
4. сделки с ценни книжа;
5. гаранционни сделки;
6. извършване на операции по безкасови плащания и клиринг на чекови сметки на др. лица;
7. покупка на вземания, произтичащи от доставка на стоки или представяне на услуги, и поемане на риск от събирането на тези вземания (факторинг);
8. финансов лизинг;
9. сделки със:
А) финансови фючърси и опции;
Б) инструменти, свързани с валутни курсове и лихвени проценти.
10. предоставяне на банкови касетки;
11. придобиване и управление в дялови участия;
12. консултация на дружествата относно капиталовата им структура, промишлена стратегия и свързани с това въпроси, както консултации и услуги относно придобиване на дружества и сделки по придобиване на предприятие;
13. консултации относно портфелни инвестиции;
14. други сделки, определяни от БНБ („Централна банка”).
(3) Банките не могат да извършват др. търговски сделки извън посочените в ал. 1 и 2, освен когато това е необходимо във връзка осъществяване на тяхната дейност или в процеса на събиране на вземанията си по предоставени кредити.
(4) Сделките по ал. 1 и 2, т. 3, 6, 10 и 12, наричана „банкова дейност” може да извършва само:
1. лице, което е получило разрешение (лицензия) за банка от БНБ;
2. банска със седалище в чужбина, която е получила разрешение (лицензия) от БНБ да осъществява дейността в страната чрез клон.
(5) Небанкова финансова институция е лице, чийто основен предмет на дейност е извършването на една или повече от следните посочени в (2).
(6) За извършването на сделки по ал. 5 не е необходимо разрешение. В срок 14 дни от започване на дейността си небанковите финансови институции уведомяват БНБ за извършените от тях сделки.
Чл.2. Разпоредбите на този закон не се прилагат за:
- централната банка, чиято дейност се урежда с отделен закон;
- застрахователните институции – относно извършваните от тях сделки, предвидени в отделен закон
- пощенската с-ма – относно парични операции, характерни за нейната дейност;
- институциите по социално и здравно осигуряване;
- лица, които предоставят парични заеми с/у залог на вещи;
- инвестиционните посредници, инвестиционните и приватизационните фондове – относно извършвани от тях сделки, предвидени в отделен закон.
- взаимоспомагателните каси кооперациите, които предоставят заеми само по член-кооператори за сметка на направени от тях вноски и средства на кооперацията.
Чл.3. Разпоредбите на този закон се прилагат съответно и за банки, създадени с отделен закон.
Чл.4. (1) БНБ осъществява надзор за консолидарната основа спрямо банки, банкови групи и финансови холдинги по реда на този закон и на издадените за неговото прилагане нормативни актове.
(2) Банкова група е налице, когато банката има за дъщерни дружества др. банки, небанкови финансови институции по смисъла на чл. 277 от ТЗ.
(3) Финансов холдинг е налице, когато предприятието има банка за дъщерно дружество.
Коментари