Ако предлагате частни уроци, може да рекламирате услугите си напълно безплатно!
ПРЕДЕЛНА ПОЛЕЗНОСТ И ОПТИМИЗИРАНЕ НА ПОТРЕБИТЕАСКИЯ ИЗБОР
• Основи на теорията на потреблението. Потребности и блага. Закони на Госен.
• Полезност и ценност на благата. Видове полезност. Закон за намаляващата пределна полезност. • Подходи и хипотези при изучаване на потребителския избор. • Пределна полезност, потребителски избор и равновесие на потребителя.
1. Основи на теорияша на потреблението. Потребности и блага. Закони на Госен
Наличието на потребности на хората, от една страна, и на производство на блага за задоволяване на потребностите, от друга страна, определя смисъла на икономическото развитие. Потребностите мотивират хората непрекъснато да се трудят и да произвеждат. По степента на задоволяването им се определя равнището на зрелост на икономиката. Развитието на потребностите и степента на тяхната задоволеност показват насоките на движение на икономиката. По тази причина съвременната икономическа теория изучава потребителското поведение и потребителския избор.
|
Значение на потребностите. Закони на Госен |
• Според начина на задоволяване потребностите биват индивидуални и колективни. Индивидуалните са свързани с потреблението на отделния индивид или на членовете от неговото семейство, а колективните – с потреблението на дадено благо от групи лица или населението като цяло ( от болници, училища и пр.)
• Според възможностите за задоволяване потребностите се делят на икономически и неикономически. Икономическите потребности (например храна, топлина и пр.) се задоволяват от блага, които се произвежда от хората и са в ограничено количество по отношение на потребностите, а неикономическите се задоволяват от свободни блага (напр. въздуха).
Колкото по-незадоволена е дадена потребност, толкова нейната сила
е по-голяма и обратно. Задоволяването на потребностите се подчинява на законите на X. Госен (1810-1858). Първият закон се отнася за отделната потребност и гласи, че в процеса на задоволяване на потребността от дадено благо значението й спада и тя изчезва при пълно задоволяване. С постепенното насищане на потребността полезността на благата намалява и удовлетворението от потреблението на всяка следваща единица от благото става все по-малко.
Вторият закон засяга системата от потребности. Според него максимално удовлетворение на дадена съвкупност от потребности (при ограничени средства за тяхното задоволяване) се постига, когато удовлетворението от потреблението на дадено благо се изравни с удовлетворението от потреблението на всяко друго благо.
Крайната цел на стопанската дейност на хората се изразява в стремежа им към удовлетворяване на всички човешки потребности.
Икономически
Блага
Cpeдcmвama, чрез коитпо се задоволяват потребно стите, се наричат блага. Те биват:
о дадени наготово от природата и продукти на труда
о материални и нематериални (услуги);
о за краткотрайно и за дълготрайно използване;
о крайни, предназначени за крайно потребление, и междинни, предназначени за преработка или препродажба;
о взаимозаменяеми и взаимодопълващи се в потреблението
о свободни и икономически и пр.
От икономическа гледна точка най-голямо значение имат и икономическите. Свободните блага природата дрставя в достатъчни количества за задоволяване потребностите на всички - напр. Въздуха. Достъпът до тях не е ограничен, те не са обект на икономическа дейност. Икономическите блага съзнателно се произвеждат от хората и са в ограничено (оскъдно) количество по отношение на човешките потребности. Те се наричат продукти. С историческото развитие, щом станат предмет на продажба, те се превръщат в стока. Стоките са продукти на труда, които задоволяват определени човешки потребности и са предназначени за размяна. Стокова форма имат и услугите. Развитиото на размяната води до появата и на парите, които продавачите приемат при обмяната срещу своитс стоки и услуги.
Полезност. полезност. Стоките притежават две основни свойства - полезност и ценност. Полезността на стоките и услугите се изразява в удовлетворението, което се получава от тяхното потребление. Величината на полезността на благата е e npaвa зависимост от важността (значението) на дадената потребност и нейната интензивност (сила) и е в обратна зависимост от разполагаемото количество (запас) от благото, задоволлващо дадената потребност. Колкото важността на потребността и нейната интензивност са по-големи, толкова е по-голяма и полезността на благото. Колкото е по-голям разполагаемият запас от благото за задоволявансто на дадената потребност, толкова полезността му е по-малка. Разграничаваме два вида полезности: о намаляваща - все по-малката полезност от потреблението на поредни части (екземпляри) от даденото благо; о пределна - допълнителната (добавъчна) полезност, извлечена от потреблението на всяка следваща допълнителна единица (част) от дадено благо. Сборът от пределните полезности на различните части от дадено благо образува общата полезност, а сборът от общите полезности на количествата блага, с които разполага даден потребител в определен момент или за определен период образува съвкупната полезност. Нека приемем, че хлябът, с който разполагаме, е 5 части. Полезността на първата част е 10 условни единици, тъй като началната потребност е най-силна, на втората част - 8 единици, на третата - 6, на четвъртата - 3, на петата - 1. Допълнителната полезност, или полезността на втората част no отношение на първатпа, на тпретата no отношение на втората и т.н е пределната (маржинална) полезност. За първите две части общата полезност е 18, за трите 24, за четирите - 27, за петте – 28.
Видове
Закон за намаляващата пределна полезност • Първият закон на Госен по отношение на полезността гласи, че в процеса на потреблението полезността на всяка допълнителна единица от дадено благо намалява и достига до нула при насищане. • Съгласно втория закон, максимално удовлетворение на потребностите при ограничени количества пари се постига при изравняване полезността на всички потребявани блага, т.е потребителят притежава максималната съвкупна полезност, когато за последната единица от парите си, изразходена за покупката на кое да е благо, получава приблизително еднаква полезност. Общата полезност нараства с потреблението на всяка допълнителна част от благото, но със забавящ се, все по-малък темп. Тя е ярка илюстрация на принципа или закона за намаляващата пределна полезност. Съгласно него колкото е по-голямо количеството на потребяваното благо, толкова е по-малка пределната полезност, получавана при потреблението на всяка следваща (допълнителна) единица от него. Ценността зависи от полезността и ограничеността (достъпността) на благата. Отделните части или екземпляри от дадено благо имат различна полезност, но еднаква ценност, определяна от последната допълнителна част от потребяваното благо. Потребителят оценява еднакво всички части или екземпляри от дадено благо според пределната му полезност. Пределната полезност на блага е критерий за тяхната ценност, а ценността им основа за формиране на цените на благата. 2. Потребителски избор и равновесие на потребителя Кардинален u ординален подход Потребителите купуват дадени стоки и услуги заради тяхната полезност, с която задоволяват своите потребности. По какъв начин потребителят би могъл да измери полезността (удовлетвореността си от потреблението на благата)? За целта Уилям С. Джевънс (1835-1882) въвежда като условна мерна единица т.н. ютили. Ако даден потребител разполага с три части от определено благо за задоволяване на потребността си, първата например му носи полезност от 20 единици. След като задоволи частично потребността си, интересът му към благото спада, поради което при потреблението на втората част тя ще носи полезност от 15 единици. При потреблението на третата част полезността спада например на 10 единици и т. н. Този начин на измерване на полезността е известен като кардинален (броен, числов). Трудно може да се приеме идеята за количествено измерване на полез-ността, тъй като хората имат различни субективни оценки и лични предпо-читания на отделните индивиди. Ето защо кардиналният подход е заменен от т.н. ординален (пореден), който почива на сравнителното измерване на полезността. Оценката при него се извършва от всеки индивид чрез подреждане на благата според субективните му потребности и пред-почитания. Използват се не абсолютни стойности за полезностите, а приоритетното им подреждане, например A ce предпочита пред В, В - пред С и т.н. Когато потребителите изразходват ограничения си доход така, че да получат максимална полезност от потреблението на различните количества и пропорции блага, които закупуват, те достигат до положение на равновесие. Веднъж достигнали до равновесно положение, те се стремят да не го нарушават, да не го напускат. Хипотези за изучаване на потребителския избор
Въпросът, на който трябва да се даде отговор тук е, как потребителите разпределят дохода си между огромното множество от блага, които пазарът предлага? Кои от тях да изберат?
При отговора трябва да се има npeдвид слеоните потребителски проявления: ● Потребителите имат пълна информация за всичко, което може да повлияе върху потребителските им решения. Те познават пълната гама от разполагаеми блага, цените им и знаят, че те няма да се променят от собственото им потребителско поведение. ● Доходите на потребителите са ограничени. ● Поведението им е разумно (рационално). Това означава, че те предпочитат повече блага пред по-малкото, стремят се да изразходват ограничените си доходи така, че да получат максимална полезност от потреблението. ● Предпочитанията на потребителите са транзитивни, т.е. между две блага потребителят е способен да определи това, което му доставя по-голямо удовлетворение. Ако благо А му изглежда по-полезно от благо В, се казва че А се предпочита пред В. Ако А е предпочитано пред В, а В пред С тогава и А е за предпочитане пред С. Ако пък дветпе блага му достпавят еднаква полза, се приема, че потребителят е безразличен при избора на А или В. Намаляваща пределна полезност като критерий на избора
Нека предположим, че с дохода си потребителят да удовлетвори две от свойте потребности от благата и А и В. Пределната по лезност на А е 100 единици, при цена за единица 10 лв.; на В - 92 при цена 4 лв. За единица. Първата парична единица от дохода си потребителят ще изразходи за покупка на благо В, защото има по-голяма полезност за единица – 23 (92 : 4), отколкото полезността за единица на благо А – 10 (100 : 10). Ако потребителят се откаже от единица от благо А, ще спести 10 парични единици и ще загуби полезност, равна на 100, с които може да закупи 2,5 единици от В. По този начин той ще загуби полезност 100 (на благо А) и ще спечели полезност 230 (на благо В). Подчинявайки поведението си принципа на равния предел, потребителят достига до т.н потребителско равновесие, когато пределната полезност, получена от един лев похарчен за някакво благо, е равна на пределната полезност от един лев, изразходван за закопуване на което и да е друго благо. В равновесната точка с ограничения си доход потребителят получава максимална полезност от потреблението на различните количества и пропорции от благата, които закупува. Той достига равна пределна полезност за всяка изразходвана единица от своя ограничен доход. Това потребителско равновесие се изразява с формулата: където: MU - пределната полезност на благата А,В,... и пр. р - цената на благата. Съотношението на пределната полезност към цената трябва да бъде еднакво за всички блага. Съотношението на пределната полезност към цената трябва да бъде еднакво за всички блага. В примера при запазване на общото удовлетворение от потреблението ще трябва да се извърши вътрешно преразпределение по отношение на количествата на потребяваните блага. Като краен резултат закупеното количество от благо А ще спадне, а пределната му лолезност ще нарасне и ще достигне 120 единици, при полезност за един лев равна на 12 единици. Увеличеното потребление на благо В ще доведе до спадане на пределната му полезност - 48 единици, при цена 4 лв. и полезност за 1 лв. също равна на 12 единици. Достигнатата е равна пределна полезност за всяка изразходвана единица от дохода. Това е принципът на равните пределни полезности, съгласно който всяко благо е търсено до точката, в която пределната полезност от единица парични средства (напр. лев), изразходван за него, е точно същата, както пределната полезност от едия лев, изразходван за всяко друго, каквото и да е благо.
Коментари