Икономика - Основният икономически проблем

Основният икономически проблем

1.      Дефшшране на системата на икономиката.

2.      Изходни критерии на ик.анализ: потребност, блага. ресурси-същност и класифккация.

3.      Основен ик.проблем: безгранични потребности и оскъдност на ресурсите.

4.      Алтернативен избор и алтернативни разходи.

5.      Граница на производствеюгге възможности: същост, проявлеяие и значение.

6.      Закон за нарастващите алтернативяи разходи

1.

Икономиката има тази специфика, че всеки се занямава с нея активно - като участва в определена дейност, и пасивно - като потребител.

В периода XVII – XVIII в. започва определянето на икономическат теория като това направление в социалните науки. Това е периода на разпадане на средновековния ред и угвърждаване на капиталистическата пазарна система. Появява се първите цялостни изследвания на икономиката и се поставят основите на нова наука, получила името " Политическа икономика".

По късно от физиократизма идва идеята за „есгестения ред" на който са подчинени стопанските процесй. Те счйтат, че в икономиката както и в природата, съществуват обективни законамерности, чието проявление не трябва да се възпрепядстват от мерките на държавна политика. Идеята за естественя ред се развива по-късно от класическата школа в икономическата теория. Брнганският икономист Адам Смит в своя труд "Изследване в/у природата и причините за богатството на народите " – 1776 г. дава пьрвото научно обяснение за функционирането на пазарната икономика и ролята на свободния пазар за хармонизиране на индивидуалните и обществените интереси. През 70-те години на 19 век се появява неокласическото направление в икономическата теория, което влияе за оформянето на съвременния облик на дисцишшната. В центъра на изследване се поставя проблема за рационалното разпределение и използване на ограничениге ресурси за производството и задоволяваяе на обществените потребности. 

Потреблението е цел напроизводството. Ето защо икономическите проблеми възникват по повод необходимостта да се задоволяват човешките потребности. Един от проблемите на обществото, е че хората искат /имат потребност/ повече отколкото могат да произведат. В тази връзка проблемът за оптималното ресурсно разпредедение е общ и основен за икономическата организация на човешката дейност. Всяко общество е изправено пред необходимостта да произвежда с ограяичените ресурси, с които разполага. Общата ик. теория се дефинира като обществена наука, изучаваща ефекгивното разпределекие и използване на стопанските ресурси за производство и задоволяване на човешките потребяости. Изложеното позволява да се откроят три съществени характеристики на ик.теория:

-          тя е социална наука, т.е. наука за обществото и по-специално за икономическия избор и икономическото поведение като сфера на социален живот;

-          тя е аналитична наука, която разкрива и съпоставя различните икономически алтернативи, стоящи пред обществото и отделните индивиди;

-          тя е теория за пазарното стопанство, доколкото само при него съшествува

стопанско многообразие от варианти за решение, както и свобода за избор м/у тях.

2.

Човешките потребности са един от изходните критерии на икономически анализ. Всеки човек има потребности, чието задоволяване е условие за съществуването му. Той трябва да се храни, облича, да има жилище, да се образова и т.н. Ако човека има нужда / потребност/ от нещо, и тази нужда не е удовлетворена, то той се стреми да я задоволи, т.е. да набави нужното, за да преустанови състояяието на неудовлегвореност. Жизнено важните потребности на човека се наричат първични /храна, дрехи, жилище/, а останалите потребности - вторични / образование, спорт, културни развлечения /.

Първичните потребности не могат да се заменят една с друга т.е., ако човек има нужда от храна той не може да я замени с дреха. Първичните потребности не са взаимнозаменими.

Вторичните потребности могат да бъдат взаимнозаменими. Индивида може да задоволи своята потребност от информация или като прочете книга или като гледа научнопопулярни филми. Границите м/у първичните н вторичните потребности са подвижни. Например за запазването на професионална квалификация - четенето на ккиги се превръща от вторична в първична потребност.

Според начина на задоволяване потребностите се групират на индивидуални и групови. Индивидуалните потребности се отнасят до отделната личност. Колективни са потребностите, които се задоволяват в група. Тук спадат потребностите, които се задоволяват в театри, училшца, стадиони, обществен транспорт.

Според влиянието на ценови фактори потребностите се делят на еластични и нееластични. Нееластични са потребностите, които се задоволяват вьпреки промени на ценови фактори. Еластични са потребностите, които се променят по интензивно при промяна на ценови фактори. Пример: при увеличаване цените на художествената литература, потребителят или спира да потребява /да купува/ или огранячава потреблението си.

Първичните потребности са нееластични, а вторичните еластични. Човешките потребности изпълняват ролята на вътрешен подбудителен мотив на човешката дейност. Веднъж формирала се потребност, то тя предполага набавянето на средства за нейното задоволяване. Тези средства за задоволяване на човешките потребности се наричат блага. Тези блага са от природата или са продукт на човешкия труд. Благата биват свободни и икояомнчески. Свободни са благата, които съществуват в голямо количество и достьпът до тях е свободен. Природата ги доставя в достатъчно количество: въздух, светлина, топлина. Като природни дадености свободните блага не изразяват стопанската дейност. Всички останали блага, които хората, чрез своя труд произвеждат и са в ограничено количество са икономически блага. Даден предмет е икономическо благо, ако са налице следните условия:

       -   задоволява човешка потребност;

       -   съдържа свойства, които го правят годен за задоволяване на потребност;

       -  индивида има възможност да се разпорежда с него за задоволяване на потребност.

Благата могат да се класифицират още като:

Блага с краткотрайна употреба /хляб, картофи, кафе/, т.е. задоволяват еднократно възникнала потребност.

Блага с дьлготрайна употреба. Те задоволяват една и съща потребност при многократно ползване /ел.печка, бойлер /.

Благата могат още да се класифицират като:

-          Взаимозаменяеми /субсидни/, те могат да се заместват едно с друго при

задоволяване на дадена потребност. Пример: при нужда от храна вместо хляб може да използваме бисквити. Потребността от храна ще бъде задоволена.

-          Взаимодопълващи - те могат да удовлетворят дадена потребност само

Съвместно. Пример: бензин и лек автомобил, мастило и писалка.

Благата се групират още на: преки и косвени.

-          Преките са благата, които не се нуждаят от преобразуване, a ce използват

пряко за задоволяване на потребността.

-          Косвените блага са представени от средствата за производство /машини,

суровине/. Наричат се косвени, защото обслужват потреблението чрез употребата им за създаване на преки блага. Пример: тькачна машина, фурна за хляб/.

Благата оше могат да бъдат класифшшрани като малоценни, нормални и луксозни; настоящи и бъдещи; материални и нематериални.

Икономическите блага се"произвеждат с помощта на ресурси. Под ресурси се разбират всички входни елементи в ик. система, които се използват в качеството на фактори за производство на стоки и услуги. За да се произвеждат блага, ресурсите се комбинират. Прието е ресурсите да се комбинират в следните групи:

 - земя - включва поземлените участъци и останалите естествени ресурси /полезни изкопаеми, вода, петрол, гори/, които служат по различен начин за производството на различни блага.

- труд - това са физическите и умствените способности на хората, приведени в действие в прцеса на производство.

- капитал – обхваща "вторичните", т.е.създадените от икономическата система средства за производство, машини съоръжения. В по-широк план тук се включват и технологичните и информационните ресурси. Реален производствен фактор е само физическият капитал. Паричният или финансов капитал е само предварителен стадий във формирането на капитала като производствен фаюгор.

- предприемачески способности - това е особен вид човешки ресурс, по точно умения да се комбинират предходните фактори за производство и да се извлича максимална полза от тяхното използване.

- информация - в последните години поради бързото развитие на инф. технологий и информацията се налага като фактор, влияещ в/у производствения процес. Вземайки предвид гфоизводствените фактори може да се твърди,че количеството произведен продукт е тясно свързан с количеството и комбинацията на използваните фактори. Всеки продукт може да се произвежда чрез различни технологии, с използването на различна комбинация на производствените ресурси. За всяка дадена технология можем да определим и количественото съотношение м/у получавания продукт и обема на използваните ресурси. Ако с Р означим полученият продукт от производството, а с F1, F2, F3, ……. Fn, производствените фактори, то може да се изведе следната функционална зависимост: P =ƒ (F1, F2 … Fn). Taзи функционална зависимост се нарича производствена функция. Тя показва връзката м/у максималното количество продукция определена от комбинацнята на производствените фактори, необходими за нейното създаване. Чрез произв. функция се описва дейността на фирмата и се оценяват нейните производствени възможности.

3.

Потребностите на хората и ресурсите са двата компонента, отнасящи се до
основният икономически проблем. Този проблем произтича от обстоятелството, че човешките потребности са безгранични, нарастват и се увеличават непрекъснато, а за разлика от тях производствените ресурси, чрез които се произвеждат икономическнте блага са ограничени. За разлика от
свободните /природни блага/ - слънчева светлина, топлина, въздух, които са
неограничени, икономическите блага са ограничени, т.е. оскъдни. Според
смисъла, който се влага в понятието, оскъдност съшествува при всеки случай, при който е налице несъответсвие м/у потребностите и обективно съществуващите
възможности за тяхното задоволяване. Дадено благо е оскъдно, когато сьществува
потребност от него. Благото може да бъде рядко срещано, но да не е оскъдно, ако
няма потребност за него. Икономическата теория, разглежда оскъдностга не като природен, а като социален феномен, свързан с поведението на хората, с техните желания и предпочитання. Във всеки даден момент индивидите, социалните групи и институциите изпитват мможество неудовлетворени потребности. Именно това
противоречие образува основният проблем на икономическата наука, и пряко или
косвено е свързано с всичко, което е предмет на изучаване в областга на
икономиката.

Ако ресурсите за производството на икономически блага не бяха оскъдни, хората щяха да имат пълно задоволяване на потребностите си. Но във всеки отрязък от време, хората разполагат с определено количество ресурси, т.е. сьществува оскъдност. Поради това винаги съществува несъответствие м/у производствените възможности на обществото и неговите потребности. От този проблем произтичат три основни принципа:

-  На алтернативността и избора - какво, колко и как да се произвежда;

-  На икономисването на ресурси;

- На еквивалентността на размяната.

4.

Оскъдностга налага да се прави избор при разпределението и използването на ресурсите. Нито едно общество не е в сьстояние да произвежда всичко за всички и поради тази причина са нужни икономически решения за това какво, как и за кого

да се лроизвежда. Различните възможности за използване на наличните ресурси се представят като алтернативи м/у които трябва да се прави този избор. Веяка комбинация от дефицитни ресурси определя и комбинацията от стоки и услуги, която може фактически да се получи. По този начин изборът за обществото означава начини за разпределение на ресурсите.

Във всеки случаи се взема икономическо решение, защото става въпрос за изподзване на оскъдни ресурси.

Процесът на икономически избор е свързан с алтернативните разходи. Факт на икономяческата реалност е, че в условията на ограниченост изборът да се направи или получи нещо е свързан и с избора да не се направи нещо друго. Ако решите да увеличите спестяванията си, при едно и също равнище на дохода трябва да намалите потреблението си. Цената за тази пропусната възможност се изразава с понятнето алтернатирен разхад. Алтернативните разходи представляват благата, от които се отказваме за да получим избраното благо. Алтернативните разходи играят роля на основея критерии за оптимизиране на ик. избор. По своята същяост те са субективни и могат да се оценяват само от този, който взима решение, но в повечето случаи те имат и парично измерение, което до голяма степен обективизира техния размер и прави по-лесно използването им като критерии за вземане на икономически решения.

Оскъдността на ресурсите изисква изборът на алтернативи за тяхнота използване да осигури най-висока ефективдост. Ефективността най-общо се изразява в съотношечнего "резултат - разход". Възможно най-пълното изполване на ресурсите е предпоставка за максимална ефекпшност.

Прието е, че икономиката достига предела на своята ефективност, когато не е възможно да се произведе повече от даден продукт  при наличните ресурси, без да се намали производството на друг продукт. Това означава, че ресурсите са напълно заети и се използват по най-продуктивния начин.

5.

Същността на проблема за оскьдността, избора и алтернативните разходи може да бъде илюстрирана чрез т.нар. "граница на произвотсвенатите възможности". Границата на произвотсвените възможности изразява максималното количество продукция /стоки и услуги/, които икономиката може да произведе:

-          при пълно и ефективно използване на всички налични ресурси;

-          при дадено неизменно равншце на технолигиите.

 Да приемем хипотетично, че една икономика произвежда само две стоки -пшеница и стомана. В този случай производствените възможности ще се изразяват в определен брой алтернативни комбинации м/у двете стоки.

Алтернативни производствени възможности:

Граница на производствените възможности:

Движението надясно може да се осъществи само при икономически растеж. КПВ изобразява възможно най-големия обем продукция, която може да се получи при комбинация на наличните ресурси. В зависимост от процента на икономически растеж се наблюдава същото процентно изменение на кривата. Ако ресурсите се насочат към определено благо, то тогава кривата може да се измести само по отношение на избраното блага.