Език и Реч

Разграничаването на понятията започва през XVIIIв. от лингвисти и философи. Опит да се даде теоретична обосновка на делението език – реч е направен от професор Фердинанд дьо Сосюр в началото на ХХв. със своя “Курс по обща лингвистика”, излязъл от печат през 1916г., но издаден от Шарл Баи и Албер Сеше. Той разделя три неща: речева дейност – ‘langage’, ‘langue’ – език, ‘parole’ – реч. Тези три термина са триада, а самото деление на речевата дейност на език и реч е известно като дихотомия. Терминът ‘langage’ трудно може да се преведе, скритото му значение е език в действие. В книгата си “Езикът и човекът” Емил Бенвенист превежда термина като ‘езикова дейност’, но ние ще запазим термина ‘речева дейност’, както е в българския превод на “Курс по обща лингвистика”, за единство с превода.

Езикът не се покрива с речевата дейност, а е част от нея. (М. Москов, стр. 44) Езикът е система от знаци изразяващи идеи. Всеки знак е двустранен.

Терминът ‘parole’ означава ‘говорене’ и би трябвало съотношението да бъде език – говорене. Във френски език на думата ‘реч’ отговаря  ‘discours’. Ако Сосюр е имал предвид език и реч той би употребил ‘langue’ и ‘discours’. На английски термина ‘parole’ се превежда освен със ‘speech’ още и със ‘speaking’. Следователно правилната постановка е приблизително език – говорене, но тъй като традицията е много силна ще използваме език – реч.

Речта е индивидуален акт на волята и разума. Правена е аналогия на езика и речта с музиката. Интересна е аналогията с шаха. Правилата, независимо какви а фигурите, отговарят на езика. Проведената шахматна партия е речта, защото всеки от играчите по свой начин е използвал шаха като система от правила за игра.

Езикът е едновременно оръдие и продукт на речта, но Сосюр заключава, че това не им пречи да бъдат две различни неща. Разграничаването в речевата дейност на език и реч според Сосюр е налагало и разграничаването в лингвистиката на две – лингвистика на езика и лингвистика на речта. Основен тезис в лингвистичната теория на Сосюр за езика е противопоставянето на езика на речта или т.нар. дихотомия на език и реч. На разграничаването не трябва да се придава абсолютен характер. между тях има тясна връзка, чийто характер трябва да бъде определен. Възниква въпросът как да се определят езикът и речта – само като различни аспекти на едно и също явление или като две неразривно свързани, но самостойни явления.

Руският езиковед Звегинцев поддържа тезата, че езикът и речта са две отделни явления, за доказване на тази теза той посочва, че в теорията на информацията код и съобщения отговарят на език и реч без да се смятат за две страни на едно и също явление. Езикът и речта при него притежават пряко противоположни характеристики:

§        Речта се характеризира като индивидуално явление, а езикът като надиндивидуално, общо явление.

§        Речта е психическо явление, а езикът – социално.

§        Речта е подвижна, динамична, а езикът се стреми към стабилност.

§        Речта е исторична, защото е в период от време, а езикът е извънисторичен. Речта изпитва въздействието на средата, а езикът се защитава чрез своите норми.

§        Речта е свързана с психични, исторически, социални и други фактори и не може да бъде описана по строго формален начин, а езикът може.

§        Езикът е подчинен на лингвистични закономерности. Той е лингвистично регулярен докато речта има случаен характер и е нерегулярна.

§        На речта е свойствена материалност, а езикът се стреми да се представи във вид на абстрактна система на отношения. Тези характеристики на езика и речта разкриват отношенията между тях във вид на антагонистична взаимообусловеност.

Втората концепция е, че език и реч са две страни на едно и също явление. Някои езиковеди (Трубецкой, Кузнецов) не възприемали постановката за противопоставянето на езика и речта като две самостойни явления, не възприемат и съществуването на две лингвистики, а именно лингвистика на речта и лингвистика на езика. За тях езикът и речта са две страни на едно явление – речевата дейност – които представляват предмет на една наука. Това схващане е изградено на становището за категоричната същност и нейната проява. Те казват, че езикът е такава същност, чийто начин на съществуване и проява е речта. Езикът според тях е реч взета откъм общото и постоянното. Речта е език взет откъм общото и променящото се. Езикът е една система от думи и правила, речта е индивидуалното използване на системата.

Моско Москов възприема концепцията, че езикът и речта са взаимносвързани, две страни на явлението речева дейност като единствена реалност в процеса на общуване и не съществуват откъснати една от друга (езикът функционира в речта, речта е език в действие). В тяхната условна противопоставеност те се разглеждат в съотношение на общото (езика) спрямо частното (речта), на инварианта (езика) спрямо варианта (речта). На тази основа език и реч се разграничават и им се прави характеристика. (М. Москов, стр. 37)

С различаването на езика и речта като две страни на явлението речева дейност възниква въпросът доколко може да се говори за единици на речта и единици на езика. Речта – това е множество от конкретни системи (изречения), построени по определени правила въз основа определени елементи от езиковата система. Езикът е съвкупност от правилата, по които се правят изреченията и от единици свързани от някакво значение, т.е. думите. Думите + правилата за свързването им в изречение = език. Езикът е една знакова система, която съществува в съзнанието на всички говорещи в дадено общество.

Като речеви единици се възприемат: фона (конкретният звук, който възприемаме); морфа (съставка на думата); лекса (конкретната словоформа); сема (конкретното значение на думата).

Езикови единици са: фонема (звуков тип, който служи за различаване на материалния облик на думата [дом - том][дом – дам – ден]); морфема (най-малката значима част на думата); лексема (речниковата единица, думата в речника [Столът е дървен. Тук има столове. Аз взимам стола.]лекса – лексема ‘стол’, алолекси – варианти близки по значение); сенема (сбор от всички значения на една дума).

Езиковите единици се реализират в речта чрез своите варианти – алофона (д пред а, о, е – алофони на д), аломорфа, алолекса, алосема. (М.Москов, стр. 36)

Различните схващания на лингвистите за отношението език – реч след професор Сосюр:

Н. С. Трубецкой; Р. Якобсон; В. М. Солнцев (Ж. Бояджиев, стр.52 - 54); Еухенио Косериу (М. Москов, стр.46)

Езикът е единна и неделима реалност. Езикът, разбиран като реч – говорене в процеса на общуването) е едновременно дейност, възможност и продукт. (Хумболт по Аристотел) Въз основа на тази концепция разглеждаме три страни:

§        дейност – самото говорене като творческа дейност

§        умение – това е знанието, моженето да се извършва говорна дейност

§        продукт – казаното в процеса на говорната дейност

Речта (речевата дейност) е едновременно и дейност, и умение, и продукт в тяхното единство. Речта той разглежда на три нива: универсално, историческо, индивидуално. (Ж. Бояджиев - становища, стр. 51 – 54)

Ореол – област на разпространение на дадено езиково явление.