Функции на езика

Карл Брюгер различава само три функции: емотивна – свързана е с адресанта, това е израз на отношението му към това, за което говори; конативна (апелативна) – ориентация към приемателя на съобщението; референционна (репрезентативна) – това е израз на отношение към предметите и тяхното обозначаване.

Според Пражката лингвистична школа всяко съобщение се характеризира едновременно с три функции: функция на изразяване (експресивна); функция на обръщение към слушателя (апелативна); функция на съобщение за предмета на речта (репрезентативна).

Според А. М. Селишчев на езика са присъщи четири функции: комуникативна, експресивна, номинативна, естетическа.

Курилович смята, че социалната страна на езика се изразява в неговата съобщителна функция (функция на репрезентацията), докато експресивната и апелативната се отнасят до речта.

В своя “Словарь лингвистических терминов” (1966г.) Ахманова определя следните четири езикови функции: апелативна, комуникативна, контактоустановяваща и репрезентативна.

Има различни разбирания както по отношение броя на функциите, така и за влаганото в тях съдържание. Например има различни разбирания за експресивна функция. Термина се използва за познавателната функция, за емотивната функция и за естетическата функция. У акад. Вл. Георгиев терминът се използва за мислооформящата функция.

У някои лингвисти функциите се определят в зависимост от основното разделение език – реч. (Москов)

1.      референциална функция (денотативна)ъх

2.      поетическа функция (естетическа)

3.      фатична функция

4.      метаезикова функция

5.      емотивна функция (експресивна)

6.      конативна функция (апелативна)