Героите в “Крадецът на праскови”

Героите в “Крадецът на праскови”

Елисавета

1.Бях дошъл да помародерствам и когато се промъквах към старата зарзала на полковника, отежала от плод, натъкнах се на жената.

2.Елисавета, Лиза, Жената на полковника

3.Дъщеря на полуеснафи, полуборжуа,но обедняло семейство.Жени се за полковника заради социалното му положение и пропилява младостта си с 50 години по-стар мъж.Брачният й живот преминава между две войни..

4.Жената на полковника.

5.”….ослепително бели ръце.Къдравата ù коса, златиста и буйна, лежеше разчесана в скута ù.”
“Косата ù отразяваше силното слънце като златен шлем.Вървеше бавно, ала от походката ù личеше, че е смутена.”
“Беше облечена в тънка резедава рокля, която стигаше до коленете ù.”

6.Говори малко, авторът повече подчертава мислите ù и вътрешните ù терзания, които я разкъсват.

7.”За нея той ставаше олицетворение на войната и главният причинител за загубената ù младост.И тя знаеше, че за това никога няма да му прости.”
В сръбския пленник Елисавета вижда спасение, втори шанс за пропиления си живот и въпреки колебанията, които я разкъсват тя се отдава на чувството на любовта с цялото си същество.

8.Елисавета е обзета от постоянни вътрешни противоречия и колебания – дали ще намери сила и смелост да избяга от тъй омразната ù колиба, или завинати ще позволи на тягостната атмосфера да смачка живота ù.

9.Виждайки единствено спасение за страданията си, жената на полковника забравя всичики опасности и с обезумял трепет чака тайните срещи със сръбския пленник.

10.”Глухотата наистина подтискаше.В замрялата околност, обилно заляна от палещата светлина на слънцето, всичко бе унило и увехнало.От колибата идваше хлад и мирис на карбол.Дори в тъмните, неподвижни листа на ореха личеше същата угрижена смълчаност, сякаш и дървото се бе поддало на околната печал.”
“Краката ù усещаха по-силно топлината на горещата земя, кожата ù бе станала по-чувствителна към въздуха, очите ù – към светлината, и околният пейзаж сега ù се струваше като нов, сякаш магическа сила бе одухотворила и вляла в природата нова красота.”

Михаил

1.”Само колибата на полковника…”

2.Михаил, Полковника

3.Бил се е на фронта, където е ранен и остава полуинвалид.Има чин полковник и отдава целия си живот на службата.

4.”През тия години офицерството представляваше висшия обществен слой.”

5.”Той беше шишкав, към 50 годишен, плещест, късоврат, с плътно прилепнали към черепа уши, с остри сиви очи и побелели коси, стригани алаброс.”

6.Говори малко – за войната и за старостта.

7.Затворен е в себе си, единствените взаимоотношения, които поддържа с жена си, се свеждат да информиране относно положението на фронта и напомняне за идването на старостта.

8.Изцяло отдаден на войната.

9.———————–

10.———————–

Иво Обретенович

1.”Кой си там?Излез, излез веднага!”

EasyTrader incorrect code. Possible reason: wrong domain, rejected web page, rejected affiliate, modiffied code, etc.


2.Иво Обретенович, пленника

3.”че е роден някъде към Сплит, от баща хърватин и майка сръбкиня. Бил музикант, преподавател по музика в една от Белградските гимназии.”

4.Учител, пленник

5.”Той имаше продълговато лице, мъжествена брадичка и открито, интелигентно чело.Колкото и да бяха изхабени ръцете му, все пак личаха тънките, дълги пръсти на артист.”
“Лицето му беше придобило златист тен, под загорялата кожа се промъкваше бледност, очите му бяха пълни със светлина, а малките му ноздри леко потръпваха.”

6.Говори малко, основно за чувствата си към Елисавета.

7.Намира спасение в минутите прекарани с Елисавета и в мислите за нея.

8. Намира спасение в минутите прекарани с Елисавета и в мислите за нея.

9.Излага живота си на опасност, което накрая довежда и до смъртта му, но това прави дните му по-щастливи.

10.——————————

Разказвача

1.В началото на разказа.

2.——————————

3.Израстнал е в Търново и сега се връща там, за да продаде имота си.

4.——————————–

5.——————————–

6.Размисли, спомени за войната.

7.Слуша разказа на учителя.

8.Разсъждения за миналото и за настоящето, осакатени от войната.

9.Среща учителя и предава разказа му.

10.”грохот на идващите от север самолетни ята тресеше стъклата….”