Вапцаров - есе за маската на човек

“…живот без маска и без грим-
озъбено свирепо куче…”
Н.Вапцаров


Изключително точно класикът на българската поезия Вапцаров в стихотворението си “История” дава образа на живота, лишен от маска-това е суровият, нелицеприятен живот, макар и истински.

Маската е второто лице на човек-онова, което той иска да вижда в огледалото и това,което другите иска да виждат.То е по-красиво, по-чувствително, с него притежателят му се чувства защитен и дори недосегаем, то е неговата защита пред околните, понякога му дава самочувствие, скрива, онова, което другите не трябва да виждат, а показва онова, което трябва да се запомни.

Зад маската на лудостта Хамлет успява да изрече истини и да остане ненаказан за дързостта си, подобно на това както и някогашния кралски шут Йорик е изричал своите ценни констатации, приемани от останалите като шеги.Човек , каквото и да твърди, не обича директната истина, особено когато тя го засяга или ранява.Предпочита да я научи по заобиколен начин, така че другите да не разберат за кого точно тя се отнася.Тук се сблъскваме с първата властваща заблуда сред обществото-мнозина твърдят, че уважават “голата” истина, но със забележката-тя да не се отнася за тях, а за някой друг.В действителност никой не обича живота “без маска и без грим”.А може би и не е редно нещата да бъдат поднасяни направо-представете си какво би се случило от споделяне на чисти, директни истини…

Хората ще настръхнат един срещу друг, усмивката ще се замени от злобно изражение, устните ще забравят много думи , които дават цвят и одухотвореност на живота ни.

Животът предлага обаче изключително много ситуации и не навсякъде маската е уместна, или по-точно –с една и съща маска не може да се върви през живота.Има маски и маски!

Героят на Молиер- Тартюф също крие своята същност под маската на благочестивостта, а в действителност е безсъвестен лицемер, който използва хората единствено за собствена облага.Неговото двуличие е класически образец на лошата и ненужна маска.Скрит зад нея героят унижава човешкото достойнство на хората, които го приемат без резерви.Но ако в пиесата на Молиер накрая маската е свалена и е показан истинския образ, в живота това не винаги е толкова лесно и възможно.В реалността хората най-често са жертви на такива лицемери, защото няма как да се намеси “богът от машината” и да въздаде справедливост.
Има теория, според която животът на човек е един безкраен театър, всичко , което той прави е всъщност преобразяване от роля в роля-има драматични и комични,трагични и такива с хепиенд-развръзки.А маската е най-театралния аксесоар, това е сценичното лице, онова, което вижда публиката, което аплодира-няма ли маска-няма и аплодисменти…Е, дали се нуждаем от ръкопляскания?!…
Повечето твърдят, че маската се сваля със смъртта на своя притежател, единствено пред житейския финал не издържа второто лице, но защо тогава има и посмъртни маски-онези отливки , които от незапамнени времена правят на великите личности-Може би, защото маската никога не бива да пада?Защото идващите поколения трябва да го запомнят с маската?Тези и много други въпроси ще продължават да търсят своите отговори, а докато ги търсим ще откриваме безспорни житейски истини.