“Една пътека води към розата – пътека на мрака”

Човекът във новото време трябва да бъде разбран, преди да бъде осъден. И чрез разбирането да бъде спасен! Вапцаров се заема с нелеката задача да оправ­дае човека, „стъпил в погрешност на гни­ло”, и да открие кой е вино­вен - човекът, роден, за да върви и търси своя път, или животът, който често го изправя на кръстопътя между вярната и грешната посока, без да му даде ориентири за добро и зло. Поетът е убеден, че не чо­векът е виновният. Затова потоците от ропот, които истеричната дама излива върху лирическия говорител, ще бъдат спокойно и търпе­ливо опровергани.

Зловещата история за човека братоубиец би покъртила и най-безсърдечното сърце. Как е възможно уби­ецът да „измие” греха си са­мо с посещение на Божия храм? Безспорно тези фак­ти могат да предизвикат ом­раза и ненавист към човеш­ките същества. Но да мра­зиш човека изобщо, значи да мразиш сам себе си! А да­мата е именно в такава по­зиция. Тя не би признала то­ва, защото е силна на тео­рия, защото пред нея стои злото като акт на непопра­вим престъпник, но не и причините и условията, под­тикнали злодея към братоубийството.

Възможно ли е човек, кой­то „понакуцва в теория”, да предложи нещо, оправдава­що убиеца? Коя е формула­та, с която може да се докаже неверността на твърдението, че човекът не заслужава ничия защита? Ли­рическият говорител решава да подходи деликатно, защото към човека трябва да се пристъпва просто, по човешки, „без злоба”, която заслепява и изкривява фак­тите. Затова разказаното не е престъпле­ние, а „случка”, която може да се случи на всеки човек, изпаднал в несигурност и отчаяние. Животът не е еднакво щедър към всички. Не на всеки пътят е гладък и прав. Човекът е и добро, и зло. И колко е прав ливанският философ Джубран, кой­то казва: „Що е злото, ако не добро, из­мъчено до смърт от глад и жажда.” Оттук идва смелостта на опонента на дамата да противопостави на братоубийството от­цеубийство. Човекът губи ориентир, доброто е вече зло и той се трансфор­мира в „злодей злосторен”. Той има нужда от помощ, нужно е да се появи спасител да го защити и разбере. Затова следва раз­каз за живота на убиеца в затвора.

Най-добрият начин да разбереш живо­та, е да опознаеш себе си. Забързан, човек няма време да размишлява върху собствената си същност. Той дори не мо­же да види и това, което е около него. Но затворът, макар и отнемащ свободата, дава време. Изгубеният хоризонт на сво­бодата е заменен с хладни­те стени на килията, между които е заключено времето. Сега убиецът може да стиг­не до себепознанието, да разбере защо се е превър­нал в екзекутор на собстве­ния си създател, защо е изчезнал пътят под краката му, загубил е опора и е стъ­пил „б погрешност". Коя е тази погрешност и какво я е породило? Според Джуб­ран, „когато доброто във вас изгладнее, дири храна и в най-тъмни пещери, а кога­то изжаднее, пие даже от мъртвата вода. ” Затова не­достигът на „хлеба” е пре­върнало човека в злодей. Разполагащ с време да раз­бере живота и себе си, да анализира миналото си и да прозре краткото бъдеще, ге­роят е покорен от една ма­гия - песента. Тя разказва за нещо прекрасно, дори фан­тастично - че „животът ще дойде по-хубав” даже и от та­зи песен. И човекът „спокой­но, тъй - дума / след дума / и твърдо редил песента”. Тя наистина има магически си­ли, защото и затворът, и па­лачите били пленени от нея. Но най-важното, сторено от песента, е, че прогонва от сърцето на преродилия се човек страха от смъртта. Някогашният престъпник е станал смел до неузнаваемост, защото е родил Човека в себе си и защото е готов да приеме смъртта. Това е достатъчно да предизвика възхищени­ето на усмихнатите звезди, които го при­ветстват: „Браво, човек! ”

Тръгнал по единствено възможния за него път - на мрака, човекът достига до зората. Макар и чрез бесилото...