Меркурий

Меркурий е най близката планета до Слънцето. Той е предпоследен по размер измежду големите планети и се състои от много плътно вещество. 80% от масата му е съсредоточена в огромно желязно ядро. Повърхността на Меркурий е покрита с хиляди кратери, образувани от сблъсъци с метеорити и скали, образувани, в периода, когато младото ядро изстивало и се свивало, втвърдявайки кората. Съществуват някои признаци, даващи основание да се смята, че Меркурий има атмосфера, но хиляди пъти по-разредена от земната. Затова дневното полукълбо се накланя силно. Тъй като планетата е много близко до Слънцето и практически няма атмосфера, способна да зъдържа топлината през ноща, температурата на нейната повърхност се колебае в много голяма амплитуда (от -180 до +440 градуса по Целзий).

Скоростта на завъртане на Меркурий е по-голяма от тази на другите планети. При средна скорост 48км/сек. Той извършва пълен оборот около Слънцето за 88 денонощия. За същото това време, планетата извършва едва половин завъртане около собствената си ос. За това Слънчевите денонощия на Меркурий, които продължават от един изгрев на Слънцето до следващия, се равняват на 176 земни.

Меркурий свети много ярко, но въпреки това, не е лесно да бъде видян. Причината за това, е близостта му към Слънцето и отклонението на много малко разстояние, което не превишава 28 градуса. За това Меркурий може да бъде наблюдаван само в тези дни от годината, когато се отдалечава най-много от слънчевия диск.

През силен телескоп Меркурий прилича на малка Луна, като очертан тесен сърп или полукръг. Причината е същата както при фазите на Луната. Меркурий е тъмен, а сиянието му се дължи на отразената слънчева светлина. На половината, обърната към Слънцето е ден, а на тъмната страна - нощ. От земята се вижда само осветената страна.

Диаметърът на Меркурий е два и половина пъти по-малък от диаметъра на Земята и 1,5 пъти по-голям от този на Луната.

През силен телескоп върху Меркурий се забелязват тъмни петна, наподобяващи “моретата” на Луната, наблюдавани с просто око. Наблюдавайки тези петна учените са установили една важна особенност. Движейки се по своя път около Слънцето, Меркурий се върти около оста си с такава скорост, че винаги една и съща страна е обърната към светлината. Това означава, че на една и съща половина е винаги ден, докато на противоположната - нощ.