Правописни особености на частите на речта

Правописни особености на частите на речта

Често допускани правописни грешки са свързани с употребата на пълен и кратък член при съществителни, прилагателни, числителни и притежателни местоимения.
Когато съществително име от м. р., ед. ч. е подлог в изречението, приложение към подлога или именна част на съставно именно сказуемо, то се членува с пълния член -ът или -ят. С пълен член се членуват и техните определения, например: Старецът (подлог) се спря и загледа в далечината по пътя. Баба Илийца тръгна през нощта за към Искъра, зад който я чакаше сега бунтовникът (подлог). Елин Пелин е майсторът на късия разказ („майсторът"- именна част на съставно именно сказуемо). Павел беше най-малкият син на дядо Йордан („най-малкият" - определение на именна част на съставно именно сказуемо). Ботев, поетът на България, с героичния си подвиг и с високото си поетическо майсторство вълнува нашите сърца („поетът" - приложение към подлога).
Когато съществително име от м. р., ед. ч. изпълнява служба на допълнение или обстоятелствено пояснение, то се членува с кратък член, например: Петър отсече големия бор, той пречеше на хармана му („големия"- определение на допълнение; „хармана" - допълнение). С кратък член се членуват и прилагателни, числителни редни, притежателни местоимения от м. р., ед. ч., които са определения на второстепенни части на изречението.
Съставните собствени съществителни имена се пишат с главна начална буква. Останалите съставни думи се пишат с главна буква, ако сами за себе си. могат да се употребят като собствени, и с малка буква, ако сами за себе си са нарицателни съществителни или друга дума, например: Република България, Организация на обединените нации, Синдикат на българските учители, Стара Загора.
С главна буква се пишат притежателни прилагателни, образувани от собствени съществителни с наставка -ов, -ев, а с малка буква - тези с наставка -ски, например: Вазови произведения, Ботева поезия, Бай-Ганьовото пътуване из Европа, но: вазовски стил, ботевска чувствителност, байганьовски характер. Правилно е да се напише: Българско възраждане, но: Възраждането, Съединението, Освобождението.
Степенуваните прилагателни имена и някои степенувани наречия се пишат със съединителна чертица: по-разумен, най-разумен, по-достъпно, най-достъпно, по-рано,най-рано.
Отрицателната частица се пише слято с прилагателни и наречия за начин, например: неестетичен, незначителен, некоректен, нереален, нечетлив, неясен, неблагодарно, невежливо, неизменно, неразумно, нелогично.
Когато думата и не е съюз, а лично или притежателно местоимение, върху нея се поставя ударение при писане: Помогнах и да се придвижи до спирката. Стиховете и са прекрасни.
Когато местоименията за лица „кой, който, някой, никой, всеки" са употребени самостоятелно, без съществително име след тях, те се менят по падеж: именителен падеж - кой, никой, някой, който, всеки; винителен падеж - кого, когото, някого, никого, всекиго; дателен падеж - комуто, кому, някому, никому, всякому (или: на кого, на някого,...). Правилно е да се пита: Кого извикаха в учителската стая?, а не: Кой извикаха в учителската стая?; С никого не съм разговарял, а не: С никой не съм разговарял.
Отрицателната частица не, въпросителната частица ли и частицата за бъдеще време ще се пишат отделно от глаголите: не уча, уча ли, ще уча. Отрицателната частица се пише слято с глаголи, които нямат положителна форма или които започват с представка до: негодувам, ненавиждам, ненагледам се, недовиждам, недоумявам и др. подобни.
При говорене и писане не се прави необходимата разлика между предлозите в и у. Предлогът в означава най-често „вътре в нещо": Сложих молива в кутията. Влязох в стаята. Предлогът у трябва да се употребява пред местоимения, пред съществителни за лица, роднински названия и пред наречието „дома": у тях, у Радкини, у бабини, у дома.
Пред съчинителните съюзи и и или и пред подчинителния съюз да не се пише запетая, ако са употребени еднократно. Пише се при повторната им употреба, например: Учители и ученици посетиха Градския музей в Батак. Помолиха ръководителя да посетят и други исторически забележителности.
Пред еднократно употребен съюз и се пише запетая, ако с него се огражда предходно подчинено изречение, вметната или обособена част, а също когато съюзът е с присъединително значение, например: Дай те ми свобода да се уча, да мисля, да вярвам, да говоря това, което ми подсказва моята съвест, и аз ще предпочета тая свобода пред всяка друга (Джон Милтон). Тогава бляскаха зъбите и, гъсти, бели, красиво криви отстрана, и тя ставаше по-хубава (Елин Пелин).
Запетая се пише пред втората и следващи съставки на разделителните съюзи, например: Дали ще е дъждец дребен, или ще е буря страшна? Те ту се показваха, ту се скриваха. В нея, дето с радост и любов бе отчувал децата си, сега нямаше ни радост, ни любов (Елин Пелин).