Светът на Ирина и Борис Морев показани в романа "Тютюн"
Мислейки върху романа "Тютюн", откриваме, че в края на краищата това е романът на Борис и Ирина. Борбите на тютюневи магнати увлечени в печалбата и експлоатирането на работниците са почвата, върху която израстват личните драми и особено драмата на сина на гимназиалния учител Борис Морев и Ирина.
Малко образи са така психологически уплътнени като героите на Димитър Димов Борис Морев с неговото величие, разгрома и гибелта, и Ирина - с превръщането й от чисто, мечтателно момиче в държанка.
Ирина преминавах от ръка на ръка и винаги остава горда и недостъпна като кралица, надменна в своята красота. Около нея загиват хора, нейният път се покрива с гибел и смърт, но нея нищо не може да я засегне. Събитията поставят хората в различни отношения и в друг, според изменящите се ситуации. Ирина мени своя образ според хората, с които се движи, различно отразена от тях. Тя е любовница и опора на Морев, негово спасение, докато обикновения чиновник от "Никотиана" я вижда по следния начин: "Тя изглеждаше тъкмо обратното на онова, което можеше да се очаква от любовница на милионер: беше хубаво, но скромно момиче - без грим без накити, без никакво желание да се покаже с него. Секретарят я намираше безинтересна.
Любовта на Ирина и Борис преминава през различни препятствия, но в края на краищата те получават всичко, към което са се стремили, те имат богатство, власт, между тях не остава никаква пречка. Но точно тогава се разбира, че между тях лежи някакво празно пространство. Между тях стои отчуждението и самотата - По-късно те само откриват, че между тях винаги е стояла "Никотиана".
Именно "Никотиана" е центъра около който се движат всички съдби в романа. Всичко става в името на "Никотиана". Заради нея Борис изоставях Ирина; заради нея се експлоатират гладните работници; заради нея става стачката, в която намират смъртта си Спасуна и Чакъра; заради нея умира Борис и пак заради нея Ирина пропилява живота си, и се превръща в монета в ръцете на Борис.
За Борис "Никотиана" е повече от едно предприятие, което носи пари. Тя е една представа,която той носи в душата си,без да има време да я анализира. Той вижда само едната и страна, тази, която означава мощ, слова, власт и пари, а за другата и страна въобще не се замисля. Това негово влечение е несъзнателно престъпване към пропастта. Същото е и с Ирина за да достигне върховете на обществото, блясъка и разкоша, които е мечтала, тя също загубва човешката си стойност. Неусетно "Никотиана" я заплита в мрежите си и тя се превръща в платена жена и хладна развратница.
Борис Морев изгубва Ирина, изгубва себе си, изгубва всичко. Той притежава само парите, с които не знае какво да прави; само сластта, която не може да му върне Ирина; само "Никотиана", която властва над него той постига всичко, за което е мечтал, а в този момент се окозва по-беден и по-самотен от всякога.
Борис Морев загива не от друго, а от постигане на собствените си желания, от собственото си богатство и могъщество. Ирина също трябва да постигне всичко, което е мечтала, за да разбере, че губи всичко, което е имала.
В рая на романа виждаме тъгата на Ирина по онова, което е загубила: "Обзе я желание да се върне към спокойствието на тия дни, да се измие от калта, която е покриваше сама. Ала тя съзна, че не можеше да направи вече това. Калта се бе втвърдила. Егоизмът и развратът й се бяха превърнали в навик. Единственото, което и оставаше, бе да не стига до най-големите подлости, да не мачка достойнството на хората...".
Коментари