Възходът и падението в Тютюн на Димитър Димов

Възходът и падението в Тютюн

Романът на Димитър Димов „Тютюн" разработва темата за възхода и грехопадението на човешката душа. Тази актуализирана библейска тема търси вечното в тезата за разрушителните страсти на човека. От тези непреодолими страсти се разжда властолюбието, което владее и подчинява хуманното и преобраща психологичните светове на героите. Така те взаимно унищожават миражните си страсти и се озовават пред безкрайната тъга на пропиления си живот на взаимно ограбените си души.
Историческите и политически събития, предхождащи времето преди появата на романа, както и чисто човешките драми намират своето обективно отражение в творбата на Д.Димов. Героите се оказват жертва едновременно на своето време, но и на себе си. От една страна те се противопоставят на незадоволяващата ги позиция в обществото, а от друга страна те си поставят високи цели, които задалжително трябва да бъдат постигнати.

Надпреварващи се с времето и със себе си, героите се оказват и победители, и победени, достигайки до житейския си възход и до личното си падение. Избягват от бедността и провинциализма, за да се доберат до опорачаващото ги богатство, до светския живот и отровния въздух на „Никотина". Ирина и Борис, Косьов и татко Пиер, макар и различени като индивидоалности, имат сходна съдба точно заради това, че познават опианението от изкачването до върха и отчаянието от слизането до подножието му.
Авторът започва романа с образа на Ирина, която има предпочитания, различни от тези на връсничките и. Изградила е своите вкусове според прочетеното от художествената литература и живее е подреден вътрешен свят. Тя не се задоволява с лесно постижимото, не харесва баналното, копнее да намери друга среда за себе си, кадето би могла да покаже интелектоалните си способности.Иска да се докосне до романтиката, която се съдържа в книгите „Само веднъж да свършиме гимназията и да отидеме в софия... Тя знаеше как да живее и какво да постигне". Решителна и амбициозна, тудолюбива, умна и красива,Ирина е убедена, че мечтите и не са напразни. Тя усеща че волята ще и помогне да се откъсне от провинциалния свят. Има и идеал за мъж : „Човекът, в който щеше да се влюби, трябваше да бъде висок, сух, но здрав, с дълги крака, с тънки и красиви ръце и ъглесто лице, по което да личът следи от дълбоки страсти".
Съдбата и изпраща Борис, който не съвпада с идеала и, но ще споделят една и съща участ. Ще избягат от рода и от бедността си. Макар и по различно време, всеки от тях тръгва по свой път към големия успех, към сбъдването на мечтите и утоляване на страстите си. Намек от автора за това каква ще бъде съдбата на тяхната любов, е мяатот каде се срещат и разделят след първата си случайна среща - шосето. По късно Борис найстина я оставя в пряк и преносен смисъл, устремен към „Никотина", към парите и властта. Нищо не може да осуети намеренията му най-малкото връзката с момиче, което мечтае да стане лекарка. Той се устремява към златния връх, без да мисли, че след всяко изкачване предстои слизане. Самоуверен, амбициозен, безкруполен, скъсал нормалните си отношения с баща и братя, той постига целите си. Роден с търговски нюх, предвидлив, изобретателен и хитър, младият човек успява да се хареса на татко Пиер и да стигне до върха на тютюневото предприятие „Никотина". В залеза на своя живот настоящия крупен собственик и тютюнотърговец открива в лицето на Борис себе си на младини - със страстния стремеж да владее парите и властта. Двамата сключват сделката на живота си. Единият вижда в другия бъдещия си зет ии наследник на своя капитал, а Борис ще държи в ръцете си тютюновия пазар и ще има мечтаната власт над хората.
В срещата между настоящия и бъдещ собственик на „Никотина" Пиер се връща към своето минало, но в същото време и разбира какво ще бъде бъдещето на младежа. Той ще умори, преситен от лукса и суетата, няма да може да се задържи на върха и ще полети надолу. Пътят към и от възхода вече е изминат от предния господар на тютюневото предприятие, но за да успее да спаси съграденото, той ще го остави в ръцете на енергичния Борис.
Ирина също превръща младежките си мечти в реалност. Напускайки провинцията, тя стъпва на чистия и „жълт паваж на „Цар Освободител" , но сърцето и е разбито, защото срещите и с Борис при параклиса са предизвикани от сиолни чувства, които нямат ответен отговор. Стремейки се на всяка цена към любовта на Борис, тя става негова любовница.
Геройте в романа „Тютюн" са склонни към противоречиви постъпки, предизвикани от различни обстоятелства. От хора с неприключени и установени принципи, те правят недопустими компромиси - знак за това, че падението е започнало. Хванал управлението на „Никотина", издигнал се до най - високото стъпало,недоволен от болната си жена, Борис се връща към любовта си с Ирина, за да запълни празнотата в живота. А самата Ирина станала по- късно негова жена, е потресена от факта,че той я използва като средство за сделки. Тя отстъпва пред ухажванята на фон Готерн, но не за да угоди на съпруга си, когото разлюбва, а да докаже, че е свободна да разполага с живота си. Това обаче е само една илюзия. Изхабена, уморена, съсипана и отчаяна, че неможе да бъде майка, без перспектива, стигнала до върха и слязла до дъното на живота, героинята избира най - логичния завършек - самоубийството.
Пълно е падението и при Борис Морев, който остава без наследник. До последно в агонията си той бълнува за пари и сделки. Неможе да умре спокойно, защото духът му не е намерил онова „философско спокойствие", което да го освободи от тягостното усещане, че с идването на старостта ще си отиде всичко, на което е посветил съществуването си. През годините на възхода Борис подбира средства за успеха, превръща се в морален убиец на близки хора, погазва любовта на Ирина и за това няма да остави спомен след себе си. Смъртта му не предизвиква съжаление у никого. Ирина с досада чака да се отърве от неговия „вонящ" труп, отровен от смъртоностната зараза на болезнените си амбиции. Защото, както казва авторът, „Никотина" приличат на смъртоностна машина за печелене на пари, която унищожаваше хората. Тя убиваше не само работниците, но и господарите си.
Сред героите, които стават богати и известни благодарение на престъпното си поведение,но накрая се давят от страсти, амбиции и безкруполност, е и Костов. Той е съучастник в спекулациите на татко Пиер и Борис и е част от стария свят, който ще отстъпи пред силата на политическите промени.за това самоубииството е истинско спасение за него, тъй като съзнанието му е обременено със събития, които не отговарят на променящото се време.
Ако Костов прклиючва своя живот чрез пронизващия изстрел на пистлета, то Ирина се самоубива чрез „някакво силно лекарство". За разлика от Борис тя през цялото време съзнава падението си. От признанието в началото „Аз немога да бъда леко момиче",тя стига до констатацията „Аз съм уличница". Затова авторът я връща в родния дом, но Ирина не намира повече основания за живот. Нейното падение просто я приземява там, от където е започнал възходът и.
Изтънчените и болезнени страсти на порива за вастта над човека и света превръща героите на романа „Тютюн" в хора, обсебени изцяло от една разрушителна сила. Станали бодебители, те осезателно усещат самотата,защото нямат вече мечти. Неоткриват удовлетворение от постигнатото и се чувстват изхабени.Осъзнават, че ако са спечелили едно, са изгубили друго, и то много повече. Става им ясно, че честта , достойнството и чистата съвест немогат да се купят с милионите на „Никотина". И за да избегнат унижението от падението си, те предпочитат смъртта.