"Жениш ме, мамо, годиш ме"

Силата на гордостта - верен съюзник на човека в доброто

      В тайнствения и загадъчен свят на митическите народни песни най-често срещаните свръхестествени същества са самодиви, самовили, русалки и юди. Наред с тях откриваме и образа на змея.
        В народните представи (още от времето на славяните) това митическо същество - змеят (аждер, шаркан), е змия с внушителни размери. Типичният мъжки митичен персонаж предизвиква страх и отвращение - понякога има повече от една глава и олицетворява злите сили. За славяните той е един от основните противници на върховния бог Перун - Гръмовержеца.
         Според наследените митически представи на прабългарите, змеят вече е крилато влечуго със златисти люспи по тялото си като риба. Ярка светлина, силен вятър, гръм и трясък съпровождат полета му. Съчетавайки белезите на змия и птица, той е надарен и с някои човешки черти: храни се, пие, подвластен е на любовта. Неземната сила на змея му позволява да покори човека. Той се превръща във властен жених, който най-често грабва и отвлича избраната от него мома. Девойката не може да се противопостави на мощната стихия, но затова пък нерядко змеят се оказва безсилен пред човешките качества. Той е сразен от мъдростта - дар от Бога на човека, жаден за свобода и отстояващ правото си на собствен избор.
        В песента „Жениш ме, мамо, годиш ме" се разработва мотивът за влюбването на змей в девойка и за нейното отвличане. Отделянето от рода и отвеждането й при други земни сили наистина плаши Радка. Покъртителна е изповедта й пред майката:

Жениш ме, мамо, годиш ме,
ала ме, мамо, не питаш,
че Женя ли се, или не?
Мене ме, мамо, змей либи,
змей либи, змей ще ме земе!

        В творбата е разкрита намесата на свръхестественото в живота на българското семейство, което спазва патриархалната традиция родителите да избират жениха и да сгодяват дъщеря си. Радка уважава майка си, но не може да пренебрегне силата на змея. Тя подготвя своята майка за необичайния страховит ден, когато цялата природа ще притихне, ужасена от зловещата стихия и мощ на змея и неговите роднини: „гора без вятър ще легне", „поле без огън ще трепти", а Радкината къща „ще пламне" „от четирите кюшета".
         Според народните вярвания мощта на змея е огромна, по-голяма от силата на буреносен вятър, който поваля всичко по пътя си. Светлината, която излъчва, предизвиква пламъци: ще опожари къщата им, ще изпепели и душата на Радка. Майка й дори и тогава не трябва да се плаши, защото девойката вече е разбрала, че с нищо несравнимата сила на змея може да бъде победена с ум и съобразителност. Както е в традиционната сватба, „тънка пушка гръмнала", за да възвести събитието. Радка ще бъде приобщена обаче не към друг род от своя свят, а към чужди и неземни нрави и обичаи. В мрака на вечерта, далеч от съседи и роднини, Радка трябва да се венчае за змея, който я открадва от дома й. Идва придружен от огромно множество змейове, змеици и змейчета - необикновени сватбари, които ще му помогнат да вземе девойката.
         Привидно спокойна, тя се примирява със съдбата си, защото не може да победи със сила огнените чувства на змея. Това съвсем не означава, че е изгубила завинаги надежда. Като разчита на своя ум и разум, тя ще търси начин да се спаси. Съвсем непринудено и откровено девойката повежда диалог със своя властен и страшен бъдещ жених. Когато по пътя към убежището на змея срещат „пет кола снопе и сяно", Радка иска да изпита силата на змея, затова го пита дали би могъл с огън и пламък да унищожи всичко:

- Змейно ле, огнян, та пламен,
като си огнян, та пламен,
мож ли запали туй сяно,
туй сяно, още туй снопе?

         Поласкан от нейното възхищение пред невероятните му способности, змеят се подвежда и издава своята тайна за слабото си място:

- Радке ле, моме хубава,
снопето, Радке, запалям,
сяното, Радке, не мога,
че има билки всякакви...

         Омагьосан от красотата й, змеят се оказва недосетлив. Не би искал да я загуби, затова и не би дръзнал да запали сеното:

Ко си сеното запаля,
със тебе ще се разделя. -

         Открила разковничето, Радка твърде скоро би могла да се избави от змея. Селското момиче добре познава тайнствената сила на билките, но иска да се увери, че те ще й помогнат да победи дори такава свръхестествена сила и огнена стихия, каквато представлява змеят. Обградена от странните митологични същества от неговата свита, тя не се страхува. Нейният верен съюзник - мъдростта, й помага да преодолее изпитанието. Радка успява да запали сеното и се уверява в чудодейната сила на тези „билки разделни". Момата е „хитра, разумна" и „се със змея раздели".

- Радо ле , моме хубава,
що бе тъй хитра разумна,
че ме тъй хитро изпита,
та се от мене раздели!

         Непобедимият змей е сразен, а девойката - свободна. На фона на неговата гибел тържествува неизречената радост на девойката, доказала, че с ум и разум, със смелост и съобразителност може да се пребори и непобедимото, за да се проправи път към щастието.