Историята на романа “Тютюн” на Димитър Димов

Към разговора за романа “Тютюн” на Димитър Димов

Историята на романа “Тютюн” и социално-политическата конюнктура на тоталитаризма  в нашия културен живот през 50-те години на ХХ в.

Публикацията на романа “Тютюн” през 1951 г. е литературно и културно събитие, предизвикало необичайно оживление и ожесточаване на страсти. Около публикуваната творба се оформят дискусии, предизвикани са отзиви, мнения, рецензии.

За тази ситуация изиграват роля няколко причини. Едната от тях е самата тема на романа – заредена със злободневност и актуалност на представяните събития, случили се през близкото тогава минало (30-те и 40-те години на ХХ в.), време близко и по дух, още живо в душевността на българина. Друга причина е обстоятелството, че художествено визираната историческа епоха е характерна с радикалността на извършената политическа, социална, културна и нравствена промяна. Нужно е да се спомене като причина и фактът, че романът се появява във време на краен литературен догматизъм, който безкомпромисно налага правилата на строга нормативна естетика, за да дисциплинира (“приведе в ред”) творческата дейност посредством теорията и практиката на социалистическия реализъм.  

Тези няколко причини довеждат до “прословутия” за българската литературна история...

Тези няколко причини довеждат до “прословутия” за българската литературна история скандал около “Тютюн”. Във все още новата идеологическа ситуация на социалистическия обществено-културен модел творбата придобива необичаен и озадачаващ характер. Тя бива “дешифрирана” от литературните адепти на тоталитарния режим като нестандартна, прекрачваща новоустановените канони на официалната комунистическа политика в сферата на литературната продукция. Затова първите литературоведски критики подлагат на съмнение идейната устойчивост на романовото изображение. Техен връх е “унищожителната статия” на Пантелей Зарев в “Литературен фронт”. В последвалото обсъждане на романа на заседание на СБП мнозинството от нейните членове оценява негативно творбата в аспекта на нейната идейност. Краят на литературния скандал се бележи изненадващо с одобрение на “Тютюн” от първа страница на официоза “Работническо дело”. Тези няколко щрихи от конфликта около романа илюстрират силния натиск върху белетриста да промени и преработи творбата, като я съобрази с идеологическите препоръки – “поправяне” в съответствие с т.нар. класово-партиен критерий.

Тъй като официалните цензори вменяват на романа недостатъка, че е преувеличена позицията и ролята на буржоазния елит, авторът е задължен да компенсира недостатъчността, като извърши редакция на романа, чрез която да отдели “подобаващо място” на “борците за нов свят” – на работническата класа и “достойните представители” на нейния “политически авангард”, комунистите. Единодушно наложеният идеологически императив убеждава Д. Димов да поеме анормалната мисия да редактира романа си. Не бива да се пропуска фактът обаче, че самият Димов е убеден комунист, споделя идеологическите възгледи на критиците и опонентите си. Той съзнателно приема отправените директиви, съгласява се с тях с вътрешна убеденост. 

Преработката на "Тютюн" засяга най-вече сюжетостроенето...

Преработката на "Тютюн" засяга най-вече сюжетостроенето, "добавени" са нови персонажи и събития, свързани с тематичната линия на "антифашистката борба". Спрямо главната персонажна ос "Борис/Ирина" като лява идеологическа алтернатива е разгърната втора ос - "Павел/Лила". Разширена е характеризацията на познати от първата редакция герои, при някои от тях е засилена индивидуализацията. Същевременно е увеличен броят на аналитичните пасажи, в които авторът в позицията на повествовател "обяснява" на читателя смисъла на историческото развитие от идеологическата оптика (опция) на марксизма, както и значението на определени действия на героите и идеологическото обосноваване на отделни епизоди и линии в повествованието.