"Тютюн" на Димитър Димов

Философско - историческата визия на епохата на радикални социални и културни промени и спецификата на нейното пресъздаване в "Тютюн"

В "Тютюн" са представени събития и съдби от едно близко и живо за автора и първите читатели на романа време : 30-те и 40-те години на ХХ в., време на радикални размествания из основи на социалния, икономически и духовен модел на обществен и личен живот; време на промени в цялостното битие на българската нация. Това е време, когато българската буржоазия губи обявената срещу нея "класова война" и бива ликвидирана като управляващ елит със всичките й условия на съществуване. За кратък времеви отрязък всички светогледни представи придобиват друг знак, всички стойности се преоценяват, появяват се нови социални означения, разрушават се фундаментални концепции за човешкото битие и човешката ценност, за смисъла на живота, за културата и цивилизацията.

В такива моменти и за такива моменти се разсъждава с исторически категории и дори отделният човек, индивидуалната съдба се осмисля в широка социална сфера. В събитията се дири историческа закономерност, търси се философията на историята. В тази перспектива е разбираем стремежът на литературата да дири високото послание на такива исторически катаклизми, да разчита загадките на човешкото съществуване в такава епоха. Тогава се ражда големият роман, който в най-широкия си смисъл представлява размисъл, философски опит (есе) в широко повествование за съдбовните преживявания на един народ, една равносметка на неговата историческа драма. Френската буржоазна революция даде основа за гения на Балзак и Стендал.

 Войната с Наполеон роди за Русия Толстоевия роман "Война и мир". А нашият роман "Под игото" е епическият отговор на историческото наследство от националноосвободителните борби на българина през ХIХ в. Подобен художествено-концептуален отговор на великата национална драма през ХХ в. е и романът "Тютюн". Д. Димов търси смисъла на българското историческо битие, базиран върху марксистката философска платформа (т.нар. историческия материализъм), като чрез нейните идеологеми се определя категоричността на изразеното отношение към представените в творбата различни аспекти от обществения модел на България преди 1945 г.

В центъра на романовото изображение са представителите на победената класа - на съсловието на "едрата бурожазия", което изгубва ръководещата си роля и е изтласкано към периферията и дъното на новата социална йерархичност, където "последните стават първи". Романът лишава от репутация членовете на тази класа,  квалифицира и самата тяхна социална среда като обречена и осъдена от някаква могъща историческа закономерност, по която неотклонно се разиграва човешкото (в случая - българското) общество. С други думи романът "Тютюн" е един от първите художествени опити на новата тогава идеологическа оценка за миналото, за предшестващата социално система.