Символика на плодовите дървета. Част втора.

Смокинята, Прасковата и Портокалът.

Смокиня
(Ficus carica)

За божествено дърво, символ на богиня Нут, са приемали египтяните смокинята. Сянката на нейните листа те свързвали с покоя на отвъдния свят.

Смокинено дърво

Плодoвете на растението символизират просперитета  и   женската   плодовитост  -  божествена и човешка. Това се дължи на факта, че когато се откъсне плода, от дръжчицата му потича гъста бяла течност. подобна на мляко. Плодовете на това дърво са знак за женското доминиране. Кошница, пълна със смокини, изобразява жената като богиня и майка. Това е плод, който се свързва с еротиката, знак е на бог Дионисий, покровителя на виното, веселието и растежа. Смята се също, че е атрибут на фалическия бог Приап и предизвиква еротични асоциации.

В християнската символика "сухата смокиня" се приема за белег на юдеизма, който не признава за Месия Иисус Христос или е знак на погрешна доктрина.

В християнската култура съществува известна двойственост в разбиранията и символните значения на това растение. В Библията смокинята, даваща плод, заедно с маслината и лозата, е елемент от необременения с грижи живот в царството на Месията.

С листа от смокиново дърво Адам и Ева покриват голите си тела, като ги съшиват и си "правят препасници".

Съгласно будистките вярвания, Буда често размишлявал и медитирал под дървото Бодхи - един вид смокиня. То се явява като символ на просветлението на Буда, защото под това дърво Сидхарта Гаутама през 528 г. пр. Р. Хр. постига висшето познание за природата и освобождението от земните скърби. В дворовете на будистките манастири се засаждат тези дървета.

Според гностичната и ислямската традиция двете дървета - табу от градината на Рая - са маслината и смокинята.

Плода на смокинята в процес на растеж.

Праскова
(persica)

В Древен Китай прасковата е приемана за символ на безсмъртието и на дълголетието, носител на радост и хубав късмет. Цветът на дървото е символ на свежестта на младите момичета, но - и на лекомислените жени. С евфемизмът "Лудостта на прасковата" често се означават обърканите чувства на младия човек по време на съзряването му през пубертета. Легендата разказва, че богиня Хсицанг-му си почивала в планините Куенлун сред прасковена градина.

Част от прасково дърво

Прасковата предпазва от зловредни влияния. Дървесината на това растение е използвана за пропъждане на зли демони. По време на новогодишните празници древните китайци поставяли върху вратите на домовете си клони от праскова като защита: целта е да се попречи на лошите духове да проникнат в къщата и да навредят на обитателите . Прасковата е приемана като знак на протекция, от нейната дървесина се изработват статуетките на пазителите на вратите на дома. Популярният израз "пещери на прасковата" е едно опоетизирано название на женските гениталии.

През Класическата Античност прасковата е високо ценена. От земите на днешен Иран през Мала Азия тя е пренесена в Европа около I в. сл. Р. Хр. Римският император Септимий Север наредил в личната му овощна градина да се присади праскова върху лавър. Това е смятано за щастливо предзнаменование за победата на императорските армии над персите.

В християнската иконография прасковата символизира спасението в ръцете на малкия Иисус.

Праскови

Портокал
(Citrus sinensis)

Приличните на малки слънчица портокалови плодове са символ на небесното светило, щастливия късмет и плодородието. Върху главитe на младоженките се поставя венец от портокалови цветчета. Някои средновековни художници изобразяват Младенеца с портокал в ръка като символ на безсмъртието, на вечния живот на душата след смъртта на телесната      обвивка.

 
Портокалово дърво

За японците портокалът е символ на креативност и на брачната любов. В шинтоистката митология се отдава особена почит на Изанаги и неговата съпруга Изанами, създателите на япон-ските острови. Изанами загинала, за да даде на света светлината на огъня и останала в царството на мъртвите, където властва и до днес.

Портокалов плод

След  като  оставил  съпругата  си   да  царува  в Земята на Мрака, Изанаги се върнал в света на живите. На една поляна под сенките на портокаловите дървета, той сътворил останалитс шинтоистки богове.

Автор: Илиана Т. Илиева-Дъбова.