Въведение в информатиката

Въведение в информатиката

Понятието "информатика" /informatique/ за пръв път е било въведено във Франция в началото на седемдесетте години и се тълкува като наука за компютрите. Дълго време този термин не се е приемал като официален в теорията, тъй като преди това в Америка е бил въведен термина "computer scinse", който е имал приблизително същото тълкувание - изчислителна наука. По-късно в научната теория, се приема термина информатика, като наука за електронно - изчислителните машини. В резултат на повишаване значението на процесите за автоматизирана обработка на информацията, както и на процесите за вземане на решения, пред съвременната теория възникнаха редица проблеми, изискващи по-задълбочено изследване и по-точно формулиране на този процес. На първо място стои проблемът за определяне на предмета и задачите на информатиката като наука. На второ място, следва да се определят общите и специфичните черти на кибернетиката и информатиката. На трето - да се определи същността на икономическата информатика.

1.   Предмет, метод и задачи на информатиката като наука. В теорията все още няма единно становище за понятието информатика. Някои автори определят информатиката като наука за рационално използване на компютри за решаването на различни задачи-. Това означава, че информатиката се занимава с организацията на автоматизираната обработка на информацията - тази постановка според нас е неточна и не отразява пълно същността на информатиката. Други автори определят информатиката като "наука, която изучава взаимодействието на социалната среда с компютърните системи"-. Цитираното определение отразява едностранно същността на информатиката тъй като взаимодействието е резултат на целенасочена дейност, която изисква по-пълно осветляване. Също така можем да отбележим, че информатиката се прилага и в биологическите и техническите системи. Това означава, че посоченото определение се отнася за икономическата сфера. Различие при определяне предмета и задачите на информатиката се установяват и в редица други публикации /Поволяев С.А._, Совельев А.Я._, Воробьев Г.А._ / и др. От проведените изследвания, предлагаме да се приеме следното работно определението - " информатиката е фундаментална, естествена наука, която включва процесите на предаване и обработка на информацията. Тя изучава технологията на конкретни способи и методи на обработването, предаването и използването на информацията."_ Това определение, отразява по-пълно и точно предмета и функцията на тази научна дисциплина и би спомогнало за постигането на единство в теорията. Липсата на единно становище за предмета и задачите на информатиката, се дължи и на обстоятелството, че редица други научни дисциплини, също са свързани с приложението на компютрите и оказват въздействие при определяне на предмета и задачите й. Затова важно значение за изясняване същността на информатиката има въпросът за определяне на задачите. - Основна задача на информатиката е да се изучат конкретните условия за функционирането на информационната технология, при реални условия в дадена система и особено в икономическите системи. Това изисква да се проучат закономерностите в съответствие, с които протичат процесите на създаване, преобразуване, съхранение, предаване и използване на информацията. - Друга задача е да се определят методическите принципи за информационното моделиране на реалната действителност и неговото обработване с електронно-изчислителните машини. - Важна задача на информатиката е ясно и точно да се определят границите, до които може да се използват компютри вместо човек, да се определи ролята и мястото на компютрите и условията за тяхното ефективно използване в дадена среда. - Задача на информатиката е, да обосновава средствата и методите за технологизация на информационните процеси, т.е. тяхното качествено развитие на основата на компютри, математическото моделиране и програмно управление. Направеното изложение на задачите дават основание за представянето на едно по-разширено определение на информатиката, като комплексна научна дисциплина, която изучава всички аспекти на разработването, проектирането, създаването и внедряването на автоматизирани системи за обработка на информацията и оценка на приложението, и въздействието й на социалната среда.

2. Общи и специфични черти на информатиката и кибернетиката Както вече отбелязахме важно значение за изследването придобива въпросът за изясняване на общите и специфични черти на информатиката и кибернетиката, т.е. да направим опит за извеждане на общото и принципните различия между двете научни дисциплини. В теорията кибернетиката се представя като наука, изучаваща общите закономерности на процесите за управление и връзка, а областта на нейното проявление са техническите системи. Теоретическа основа на кибернетиката е теорията на оптималното управление, теорията на автоматите, изследването на операциите и др. Към кибернетическите системи се отнасят: автоматизирани системи за управление на технологичните процеси (АСУТП); системи за автоматично регулиране (САР); робототехнически системи (РТС); гъвкави автоматизирани системи (ГАПС) и др._ Най-характерното за кибернетиката е, че управлението се разглежда като информационен процес или по-точно като процес на преобразуване на информацията за "желаното състояние" в адекватно състояние на обекта. Затова понятието информация, е фундаментално за кибернетиката. Информатиката изучава информационните връзки и създава общата методология за информационното осигуряване на управлението на обекти с различна природа. От посочените характеристики се установява, че кибернетиката и информатиката са междудисциплинарни науки, които имат обща техническа база - електронните машини и един обект - информацията. Принципното различие между кибернетиката и информатиката най-общо могат да бъдат определени по следния начин:_ - Кибернетиката акцентира вниманието си на общите закони за движението на информацията в целенасочените системи от всякакъв характер (биологически, технически, социални). Информатиката, опирайки се на този теоретичен фундамент, изучава технологията за обработка, предаване и използване на информацията. - Кибернетиката се занимава с моделирането на системите, а информатиката с информационни модели, технологията на разработването им и машинната им реализация. - Развитието на кибернетиката е свързано с предаването на интелектуални функции на техническите устройства, възпроизвеждане функциите на живите организми от неживите обекти - автомати. - Развитието на информатиката е подчинена на технологическото използване възможностите на интелектуалитизираните машини. Развитието на кибернетиката винаги е било свързано с разработването и създаването на информационно-преработващи устройства и системи за автоматизация на информационните процеси. - Към областта на информатиката се отнасят информационните технологии, предимно за социалните системи, а не за всички кибернетични системи. На тази основа в съвременната теория много често понятието информатика се идентифицира с икономическата информатика, което според учените е неправилно. В научната литература се среща тезата , че както кибернетиката в зависимост от обекта на управление се подразделя на техническа, биологическа, икономическа и пр., така и информатиката в зависимост от вида на информацията се подразделя на биологическа, икономическа, медицинска, научно-техническа и др. Тази теза според учените има относителен характер, защото компонентите на информатиката функционират независимо от вида на информацията. По- компонента: електронно-изчислителни машини, алгоритми, програмиране и информация. Първите три компонента се разработват и функционират при относително еднакви принципи, т.е. те се разработват с еднакви методи за всички области на приложение. По-специфичен характер има четвъртия компонент, който според учените дава основание да се оправдае предложението за класифициране на информатиката на техническа, медицинска, икономическа. По този начин по-добре се очертават параметрите на системата. От научна гледна точка, обаче изразяваме становището, че информатиката е естествена фундаментална наука и всякакви опити за изкуственото й разделяне по предметен признак е опит да се подценят или отрекът редица научни дисциплини, които функционират в единство с информатиката. Например, програмирането или алгоритмизацията като теория и практика не могат да бъдат класифицирани на програмиране за обработка на икономическа или научно-техническа информация. Несъстоятелна е тази класификация за алгоритмите, както и за компютрите, без да отминаваме възможността за известна специализация на техническите средства. За несъстоятелността на тезата за "видове" информатики, се потвърждава и от конкретните въпроси, които изучава информатиката: организиране на База данни; създаването на интерфейс конкретно ще поясним, че информатиката включва четири човек-компютър, близък до естествения език на потребителя; изграждането на автоматизирани информационни системи (АИС), системи за управлението на БД, системи за автоматизация на проектиране на производството; изграждане на автоматизирани работни места - за икономист, технолог, програмист и пр.; автоматизирани системи за оперативно управление и пр. Според нас една от причините да се предлага класификация на информатиката по предметна област е възприетата практика с термина информатика да се обозначава отрасловата дейност по техническото осигуряване или производствената дейност по обработка на информацията. Информатиката, като отрасъл на народното стопанство включва съоръжения, оборудвания, обслужващ персонал и много други елементи, необходими за създаване, преобразуване и потребление на информацията. В заключение нека отбележим, че съвременната наука само би спечелила, ако специалистите приемат информатиката, като единна и неделима наука, която има важна роля в развитието на човешката цивилизация. Този подход според ще позволи при организирането на изследвания да се публикуват научни трудове, които да спомагат за развитието на теория на тази научна дисциплина.

3. Връзката на информатиката с другите научни дисциплини.  Информатиката като наука намира приложение предимно в социалните системи.Тя има глобална цел интелектуализацията(кибернетизацията) на обществото. Във тази връзка широко приложение намира математиката и по-конкретно приложната математика. Моделиране на икономическите системи, математическа статистика,лингвистика и др. Чрез математиката се осигурява възможност за предварително определяне параметрите на приложение на кибернетичните машини. Математическото моделиране осигурява възможност за определяне на своиствата и характеристиките на дадено явление,процес или състояние. Булевата алгебра или алгебра на съжденията е средство за организиране на логически контрол и диалог в системите компютър-човек, както и широко използвано средство в алгоритмизацията и програмирането. Информатиката има тясна връзка с икономическите дисциплини- Планиране, отчитане,анализ на стопанската дейност,както и с теорията на управлението. По конкретно информатиката повишава качеството на показателите на икономическите дисциплини чрез подобряване достоверността,актуалноста,точноста и оперативността на данните и информацията. Връзката с Планирането,се изразява във възможността за използването на многофакторни модели и значителен обем от данни, чрез които да се разроботят многовариантни програми(планове) за стопанските организации на микро и макро равнище. Връзката със Счетоводната отчетност се изразява в използването на изчислителната техника в регистрирането,отчитането и контрола над материалните и финансови активи ,анализ на финансови резултати. Чрез автоматизиране на обработката, счетоводната отчетност подобрява своята функция за ефективно и целесъобразно изразходване на ресурсите в народното стопанство. Връзката със Статистиката се изразява в използване средствата на информатиката за набиране и обработка на данни за получаване Статистически сводки и анализи, в които се съдържат резултати за стопанската,нациоалната дейност на държавата и фирмите. Също така се извеждат статистически сводки за демографските процеси, покупателната способност, инфлация и редица други показатели на регионално и национално равнище. Връзката на Информатиката с Теорията на управлението се изразява в синтеза на методите и средствата за извличане на информация и предоставянето и на органите за управление с методите за формулиране на целите и вземането на научно обосновани решения. Връзката на Информатиката с Теорията на управление се реализира основно чрез Информационната система, която е елемент на Системата на управление. Статуса на системата на управление се разработва от Теорията на управлението. Информатиката има връзка почти със всички научни дисциплини и дейности като: философия,медицина,физика, химия, биология,лингвистика, космонавтика, социология, и др.