Как виждам бъдещето на България

( есе )

"Поэнайте иътината и истината ще ви направи свободни." Водейки се от това мото раэбираме, че когато човек осъзнае каква е истината, чак тогава ще разбере, дали е свободен или не.  Така ли е всъщност? Защото българинът е свикнал да си затваря очите, дори когато истината е готова да му ги

Българското бъдеще е тема, за която трудно може да се говори. Защото е трудно и "размирно" самото бъдеще. Страната ни непрекъснато се тресе от разни политически и корупционни скандали. Макар че за мен двете неща са еднакви, защото аз не виждам разлика между тях, а по - скоро поставям знак за равенство. Ако говорим за скандали, вероятно като най - актуални ще се откроят така нашумелите СРС - скандали. В медиините пространства непрекъснато се нахвърлят разни реплики, кой какво искал, кой какво казал. Но когато говорим за политическото бъдеще на страната ни, ще трябва да кажем, че то е отччайващо. От икономическа гледна точка, няма нищо по светло,  защото цената на живота, непрекъснато нараства за сметка на доходите на населението, които си остават същите, непроменени и ниски. От всичко казано до тук може би си мислим, че ще намерим нещо светло за бъдещето на България в областа на културата. Но не, отчайващ е факта,  че страната ни е на едно от последните места по степен на образованост на населението. О т нас се очаква,  че би трябвало да строим едно светло и хубаво бъдеще, едни толкова банални и клиширани думи, но как след като живеем в такава среда, която ни учи на измама, подлост и корупция.

Вероятно моето мнение е много песимистично, но предпочитам да бъда добре информиран песимист, отколкото заблуден оптимист. Защото и аз се причислявам към една голяма група от песимистични хора разбиращи бъдещето си такова,  каквото е наистина. въпреки че има и една също толкова голяма грула, която предпочита " да носи розовите очила."