100 неща, които трябва да знаем за природната география

1. България е европейска, балканска, и черноморска държава. Намира се в Югоизточна Европа и заема североизточната част на Балканския полуостров / 22% от неговата територия/. 
   
2. Крайни точки: - север: устието на река Тимок; - юг: вр.Вейката в Гюмюрджински снежник; - запад: с.з.от вр. Китка - изток: нос Шабла на Черно море
   
3. Съседни страни: - север – Румъния - юг – Гърция и Турция - запад – Сърбия, Черна гора и Македония
   
4. Територия на България: ≈ 111 000 км.², според Парижкия мирен договор от 1945 година. От север на юг – 330 км. От запад на изток – 520 км.
   
5. Обща дължина на българските граници: 2245 км.,от които 686 км. речни,1181 км.сухоземни и 378 км. морски. 
   
6. Северна граница на България: най-дългата българска граница от 470 км. от устиета на река Тимок до гр.Силистра.Върви по талвега на втората по дължина европейска река- Дунав.
7. България е една от 9-те дунавски страни. Най-голям български остров – Белене.
8. Източна граница на България: с Черно море – 378 км.дължина, от нос Картал – южно от румънското село Вама Веке до устието на река Резовска. 
   
9. Южна граница на България: с Турция и Гърция.От устието на река Резовска до ГКПП Капитан Андреево е «турският « участък.Границата с Гърция започва от ГКПП Капитан Андреево да вр. Тумба.
10. Западна граница на България: с Македония и Сърбия – от вр. Тумба /Беласица/ до устието на река Тимок. Релеф:
    
11. Преобладаващ релеф: равнинно – хълмист и низинен 72,5% от територията на страната с преобладаваща посока на простиране запад -изток.
12. На територията на България са представени з-те основни вида скали,изграждащи земната кора: магмени - Централно Средногорие, Западни Родопи, Рила, Пирин, Осогово и др. Седиментни с повсеместно разпространение и метаморфни – Югозападна България. 
13. Палегеографското развитие на българските земи преминава през три основни етап : донеогенски,неогенски и кватернерен.Всеки от тях се характеризира с действието на ендогенни релефообразуващи процеси, които създават едрите форми на релефа и екзогенни процеси, в резултат на които появилите се форми се разрушават и моделират. 
14. Главните морфоструктори на територията на България са Мизийската плоча, Балканиди, Краищиди, Рило-Родопски массив и част от Сръбско – Македонския массив.
15. Ендогенни процеси на територията на България:няма съвременна вулканична дейност, активни сеизмични процеси и вертикални движения на земната кора.
16. Екзогенни релефообразуващи процеси проявяващи се на територията на България: 
17. Рила и Пирин – двукратно заледяване през плейстоцена. Съвременен ледников релеф. 
18. Въз основа на особеностите на съвременния релеф на територията на България се обособяват четири геоморфоложки области: Дунавска равнина, Старопланинска област, преходна планинско – котловина области и Рило – Родопска област.
19. Средна надморска висчина на България: 472м.
20. Пет височинни пояса.
21. Липсва съвременно заледяване.
22. Най-висока точка на България: вр. Мусала – 2925м./Рила/ е и най високата точка на Балканският полуостров.
23. Най-ниската точка: черноморското крайбрежие.
24. Най-обширната равнина в България: Дунавската равнина.
25. Най-дългата планина в България: Стара планина – около 530 км. 
26. Втората по дължина планина в България е Средна гора – 285 км.
27. Най-голямата котловина в България: Софийската около 1100 км.², с надморска височина 550м.
28. Най-обширната низина в България: Горнотракийската. 
29. Най-високи български планини: Рила – 2925м., Пирин – 2914м., Стара планина – 2376м., Витоша – 2290м., Осогово – 2251м., Славянка – 2212м., Родопи – 2191м., Беласица – 2029м.
30. Средновисоки и ниски планини: Влахина – 1924 м., Малешевска планина – 1803м.,Руй – 1706м.,Огражден – 1644м.,Средна гора – 1604м.,Верила – 1415м.,Странджа, Сакар – 856м.
31. Задбалкански котловини: високи /западните / - Бурелска, Софийска, Саранска, Камарска, Златишко – Пирдопска. Ниски /източните/ - Казанлъшка, Карловска, Сливенска, Карнобатска, Айтоска. 
32. Ждрела: Буйновско, Трънско, Триградско.
33. Проходи: Шипченски, Вратник, Проход на Републиката, Твърдишки, Витиня, Петрохански и др.
34. Проломи: Искърски, Струмски, Земенски и др.
35. Седловини: Предела, Юндола.
36. Пещери: Бачо Киро, Духлата, Снежанка, Дяволско гърло,Ягодинска, Магурата, Леденика, Съева дупка и др.
37. Скални образувания: Белоградчишките скали, Побитите камъни, Мелнишки пирамиди. Полезни изкопаеми:
38. На територията на България са представени трите основни групи полезни изкопаеми: изкопаеми горива, рудни и нерудни.Като цяло България е бедна на горива, а се отличава с по- големи запаси от рудни и нерудни изкопаеми.
39. Изкопаеми горива: най-големи запаси от лигнитни въглища /Източномаришки басейн/.
40. Рудни: най-големи запаси от руди на цветни метали – оловно-цинкови,медни.
41. Нерудни: гипс,каолин,сол,кварцови пясъци,варовици,глини и др. Климат
42. 42.Фактори на климата: Географско положение, въздушни маси, релеф, влияние на водните басейни.
43. 43.България е разположена в южната част на умерения климатичен пояс и прехода към субтропичния климатичен пояс.
44. Стара планина – климатична преграда.
45. Циклони и антициклони с влияние върху климата на България – Исландски и Генуезки минимум и Азорски и Сибирски максимум.
46. Атлантически океан – с най-голяма климатообразуваща роля. 
47. Черно море – с ограничено климатично влияние. 
48. В България има пет климатични области: - умереноконтинетална; - преходноконтинетална; - континентална-средиземноморска; - черноморска; - планинска; 
49. Елементи на климата: температура на въздуха, валежи, ветрове, атмосферно налягане, облачност и др. 
50. Средна годишна температура на въздуха за България: 10,5ºС. 
51. Абсолютен максимум на температура в България – гр.Садово 45,2ºС измерена през 1916 година. 
52. Абсолютен минимум на температура в България – Трънска котловина – 38,3ºС измерена през 1947 година.
53. Средна годишна сума на валежите в България: ≈700 мм.
54. Преобладаващите ветрове в България са със северозападна посока. 
55. Вр.Мургаш – Стара планина: най-ветровитото място в България.
56. Местни ветрове: фьон, бора, бризи, планински, долинни.
57. Неблагоприятни климатични явления в България: мъгли, градушки, слани, поледици, вихрови бури, засушавания, наводнения.
58. Най-малко количество на валежите в България: Източна Дунавска равнина /Приморска Добруджа/. Води 
59. България се отличава с неголеми водни запаси. Основни фактори за формирането и териториалното разпределение на водите у нас са: климат, релеф, геоложки строеж и скален състав, почви, растителност, антропогенната дейност. 
60. Две отточни области в България: Черноморска - 57% от територията на България и Егейска - 43%. 
61. Подземни води в България: грунтови, напорни /артезиански/, карстови /обхващат 40% от всички подземни води/, минерални.
62. Най – големи карстови извори в България: Девинските.
63. Артезиански води има в Дунавската равнина, Горно тракийката низина по Черноморското крайбрежие. 
64. Грунтови води в България – Софийска котловина. 
65. Минерални води в България: има над 600 находища на минерални естествени извори и 400 сондажни находища – Хисаря, Наречен, Банкя .
66. Най – горещ минерален извор в България: Сапарева баня – 102,4ºС.
67. Повърхностни води в България: реки, езера, блата. 
68. Река Дунав е единствената плавателна река в България.
69. Най – дългата река в България: река Искър
70. Най – пълноводната река в България: река Марица. 
71. Големи реки в България: Струма, Тунджа, Янтра, Места, Арда, Камчия. 
72. Най – високия водопад в България: Райското пръскало в Стара планина /височина 125м./. 
73. В България има ≈ 400 езера с различен произход: тектонски, ледникови, крайморски, карстови, изкуствени. 
74. Езерото Сребърна /крайречно/ - обявено е за биосферен резерват. 
75. ”Сините очи “ на планината: седемте рилски езера – Сълзата, Окото, Бъбрека, Близнака, Трилистника, Рибното езеро, Долното езеро. 
76. Най – голямото крайморско езеро в България: Бургаското езеро.
77. Най – големия язовир в България: “Искър”. Почви
78. На територията на България се отделят три почвени зони: - Севернобългарска лесостепна : обхваща Дунавската равнина и Предбалкана. - Южнобългарска ксеротермална: обхваща Южна България. - Планинска почвена зона: обхваща планинските райони.
79. Севенобългарската лесостепна почвена област включва черноземни и сиви горски почви.
80. Южнобългарската ксеротермална област включва канелени горски почви и смолници. 
81. Териториите с надморска височина над 800м. попадат в Планинската почвена зона с основни почвени типове – кафяви горски и планинсколивадни. 
82. Азонални почвени типове в България: - Хумосно – карбонатни почви; - Алувиално – ливадни почви; - Блатни и торфенисти почви; 
83. Най – плодородни почви в България: черноземните формирани върху скалата льос. Има четири типа чернозем разпространени в Дунавската равнина.
84. Антропогенната дейност е довела до ограничаване на почвените ресурси на страната: намаляване на обработваемите площи, замърсяване с тежки метали, ерозия и др. Растителност
85. България принадлежи към Средноевропейската и Средиземноморската фитогеографска област.
86. Растителността се изменя в хоризонтално и вертикално направление. В България се срещат над 12 360 растителни вида. Различават се три основни растителни типа: дървесна, храстова растителност.
87. Реликти: растения от минали етапи на палеогеографското развитие, съхранили се до днес – сранджанска зеленика, конски кестен и др.
88. Ендемити: растения, които са разпространени само на определена територия: рилска иглика, родопско лале.
89. Най – старото широколистно дърво в България: намира се в село Гранит, Южна България. Дървото е от типа летен дъб, като възрастта му се изчислява на около 1650 години. Короната му е 1017 кв.м., обиколката на стъблото му е 7,45 м.,а височината – 23,4 м. 
90. Три четвърти от горите на България са широколистни – предимно дъбови и букови. 
91. Лонгози: на река Камчия, в долните течения на черноморските реки.
92. Най – старото иглолистно дърво в България: Байкушевата мура – вид черна мура. Намира се в Пирин на 1930 метра надморска височина. Възрастта и се оценява на по – вече от 1300 години, което я прави най-старото иглолистно дърво в България и едно от най-старите дървета в света. Височина 26 м., диаметър 2,2м. и обиколка 7,8м. Животински свят
93. В зоогеографско отношение България принадлежи към Палеоарктичната област. В страната са установени над 15 000 животински вида, които съставляват около 15% от видовото разнообразие на континента Европа. 
94. изменени на животинския свят във вертикално отношение е в тясна връзка с растителността. 
95. Антропогенната дейност е довела до негативни последици върху растителността и животинският свят на България – изчезнали видове: рис, тетрев, бобър.
96. През 1931г. е обявен първия резерват в България – Силкосия на р.Велека /Странджа/.А през 1934г. е обявен и първия природен пак в не само в България, но и на Балканския полуостров – Витоша.
97. Национални паркове в България - Рила, Пирин, Централен Балкан.
98. В България има десет природни парка – Беласица, Българка, Врачански Балкан, Сините камъни, Пресина, Рилски манастир, Шуменско плато,Витоша, Златни пясъци, Русенски Лом.
99. В България има 17 биосферни резервата – най-голям е Джендема /Бяла река/ ,а най-малък Камчия. 
100. От 1998г. има създаден Закон за защитените територии. Червената книга на България е списък на застрашени, изчезващи и изчезнали биологични видове живеещи на територията на България. Излиза в два тома – първи том от 1984г. растения и втори том от 1985г. животни