Води на България

По водни ресурси сред Балканските държави, България се нарежда на последно място. Водите се делят на два вида — повърхностни и подземни. Повърхностните от своя страна се делят на два типа въз основа отточната област към която спадат — Черноморска отточна област(обхваща черноморието и Дунавската равнина) и Егейска отточна област.Към първата спадат 57% от територията на страната,а към втората 43%.

Реки. Най-дългата река на територията на България е река Дунав-470км(в българския си участък).Тя обаче,само пресича територията ни,като се явява и естествена граница със северната ни съседка — Румъния.Река Дунав извира от Шварцвалд, Германия, има късно пролетно-лятно пълноводие и при по-студени зими замръзва.

Искър е най-дългата българска река-368км.Извира от Рила и се влива в Дунав.При прекосяването на Стара Планина образува Искърския пролом,който е дълъг 65км.Река Искър има снежно-дъждовно подхранване.

Други големи притоци на р.Дунав са Лом,Огоста,Вит,Осъм.

От реките вливащи се директно в Черно Море,най-голяма е р.Камчия-245км.Тя извира от Дунавската равина.Има два големи притока — Луда Камчия и Голяма Камчия.Има дъждовно подхранване и зимно пълноводие.

Други по-известни реки вливащи се в Черно Море са Ропотамо и Велека(южното Черноморие)

Към Егейската отточна област спадат реките,намиращи се в Горнотракийската низина и Рило-Родопския масив.Най-голяма е река Марица-321км.Тя има снежно-дъждовно подхранване.Пълноводието и е през май-юли,а маловодието през зимата.По-големи нейни притоци са Чепеларската река,Въча и др.

Струма извира от Витоша, дълга е 290км и има добре развита речна тераса.Места от своя страна извира от Рила.И двете са важни за стопанството на страната.

Езера В България има над 400 езера с обща площ от 95кв.км. Според вида си те се делят на:тектонски, карстови, свлачищни, високопланински, крайречни и крайморски.

Крайморски Те са общо два вида-лиманни(Варненско езеро - 19м дълбочина),Бургаско езеро(27,6кв.км — площ) и Атанасовско езеро. Лагунни — Поморийско езеро.

Крайречни В наши дни е останало само езерото Сребърна,превърнато в резерват.

Високопланински Те са възникнали възоснова действието на ледниците по високите части на Рила и Пирин.В рила са 140 на брой,в Пирин - 119.Най-голямото Рилско езеро е Смрадливото с площ от 212дка,а най-дълбоко е Окото -38м.В Пирин първенец е Поповото езеро.

Тектонски Те са възникнали при движението на тектонските земни пластове.Такива езера има във високите части на Рила.

Свлачищни Образуват се близо до свлачища.В България се намират в областта на Смолян.

Карстови Образуват се в негативни форми на релефа, при карстови наличности. Има ги в областта на Предбалкана, но са вече пресъхващи.

Блата Нямат важно значение за стопанството на страната.Делят се на два вида — низинни и планински.

Язовири Много важни за националната сигурност на страната.Поради малките наличности на водни ресурси,язовирите са в голяма полза,за по-доброто използване на водите.По-големи язовири за Студен Кладенец,яз.Кърджали,яз.Батак,яз.Искър и др.

Подземни води Подземните води съставят близо 1/3 от водния ресурс на страната.Делят се на 4 основни групи: Грунтови Използват се за снабдяване на селища с питейна вода и за напояване.В повечето случаи излизат на повърхността чрез извори.Има наличие на грунтови подземни води в Дунавската равнина и Горнотракийската низина.

Напорни Представляват води,намиращи се между два слоя непромокаеми скали. Извличат се чрез сонди.Използват се в селското стопанство за напояване.Има наличие на напорни води в Ломско, Плевенско, Варненско, Софийско.

Минерални България е една от страните с най-голям воден ресурс на минерална вода.Тя се дели на два вида-според веществата в нея и според температурата.Според температурата биват : студени до 37гр,топли — от 37 до 60 градуса и горещи — над 60гр.Минерални подземни води има в областта на Хисаря,Хасково,с.Баня,Стара Загора и др.

Карстови Те са се образували в близост до скали с карбонатни скали.Откриват се в Предбалкана.

Ледниковите езера са разположени във височинни пояс на циркусите в Рила и Пирин планина. Общият им брой в Рила е около 140, а в Пирин около 120. Обемът на езерната водна маса е малък, но тези води имат значение не толкова с количеството си, отколкото със своето качество и ненадмината красота на езерата ("Очите" на Рила и Пирин). Тези езера дават началото на нашите най големи реки - Марица и Искър. Такива езера в Рила са: Седемте езера, Мусаленските и др., а в Пирин - Бъндеришките, Василашките и др.

Крайречните езера са свързани със старите речни легла. В миналото такива езера имаше най-много покрай река Дунав. Сега техните пресушени площи, с изключение на езерото-резерват Сребърна, представляват обработваеми земи. Карстови са езерата на Деветашкото плато в Предбалкана.

Водите на естествените езера у нас осигуряват пресни водни ресурси. На Рабишкото езеро в Предбалкана е изграден язовир "Рабиша".

През последните години езерните площи в България се увеличиха значително чрез построяването на голям брой (около 2000) изкуствени езера (язовири). Площта и обемът на язовирите е вече около четири пъти по-голям от тези на природните езера. Най-големи язовири са: "Искър", "Студен кладенец", "Доспат", "Жребчево", "Батак", "Белмекен" и др.

Източник на водните ресурси са валежите. Поради засушливия характер на климата в България само 1/3 от падналите валежи се оттичат чрез реките, а останалата част се изпарява или попива в земята. Затова нашите водни ресурси са ограничени. Годишният отток на вода на глава от населението е 4-5 пъти по-малък от средния за земното кълбо. Тъй като използването на вода занапред ще нараства, това налага да се използват рационално и комплексно всички видове водни ресурси и да се предпазват от замърсяване.