Завръщането на Блудния син

Един богат човек имал двама сина. По-младият поискал от баща си полагащия му се дял от наследството. Бащата, макар и неохотно, изпълнил молбата на сина си. Лекомисленият младеж взел дела си и заминал за далечна страна, където заживял разпътно и за кратко време прахосал цялото си наследство. Не след дълго обаче в тая страна настанал голям глад и младият човек, нямайки никакви средства за препитание, се цанил у едного да му пасе свинете. Стигнал дори дотам, че от глад да му се искало да яде това, което свинете ядяли, но никой не му давал. Най-сетне, след като се намъчил на немотия, глад и унижения, дошъл в себе си и си казал: „Колко слуги в дома на баща ми имат всичко в доволство, а пък аз тук умирам от глад! Но ще ида при баща си и ще му кажа: „Татко, съгреших против небето и против тебе! Вече не съм достоен да се нарека твой син, но поне ме направи като един от наемниците си!” И така, младежът поел обратния път към бащиния дом. Баща му пък го съзрял отдалеч. Като видял на какво заприличал сина му, свило му се сърцето, умилил се и се затекъл към него, прегърнал го и го обцелувал. А синът му казал: „Татко, съгреших против небето (сиреч против Бога) и пред тебе и вече не съм достоен да се нарека твой син!” Но бащата го прекъснал и казал на слугите си: „Донесете най-хубавата дреха и облечете тоя мой син! Дайте пръстен на ръката му и обуща за нозете му, па заколете угоеното теле, за да се развеселим. Защото тоя мой син мъртъв беше и оживя, загубен беше и се намери!” Наистина трогателна е тая притча, защото всеки може да открие себе си или своя житейски опит в нея. И родители и чеда знаят какво е да се завърнеш в бащиния дом, след дълги скитания из чужди страни, често пъти враждебни. Родителите, чакащи своите деца да се завърнат и да стоплят сърцата им в самотните им старини, ще видят себе в тази притча и ще състрадават на бащината любов в нея. Скитащите се по гурбет и в чужда среда пораснали техни деца знаят, какво е да се прибереш у дома, където ще те прегърнат любещи ръце и ще се почувстваш отново обичан и толкова очакван. Затова още преди да разберем с разума си значението на тази притча вече го долавяме със сърцата си .