„Европейци сме ний, ама все не дотам”

(Есе)

Тази фраза може да бъде тълкувана по различни начини. Първият е най – очевиден. България, след прераждането си през 1878 г.,се оказва изостанала от останалите държави. Затова тя започва скоростнопрепускане през епохите, но от това не се постига нищо друго, освен бледаимитация на ренесансовите идеали и ценностите, които по – голямата част отевропейските народи са придобили след векове на развитие. Сляпото следванена общоприетия модел на поведение не променя мисленето и манталитета,прави българите европейци, „ама все не дотам”. Стремейки се да постигнатевропейския поведенчески модел, голяма част от българите забравят за своятакултура, своите ценности, насочват погледите си към модерното и забравят затрадициите. Най-точно тази тенденция на припрян стремеж за догонване на„другите“ в българското общество е доловена и описана от АлекоКонстантинов още в края на 19-ти век с образа на Бай Ганьо. Той е обобщенобраз  на  арогантния,  лишен  от  морални  принципи  и  с  ниска  културапредставител на част от българското общество. Превърнал се в символ надуховна деградация на народа, този феномен е факт и до ден днешен. Скритзад маската на лицемерието, Бай Ганьо съществува с лица, много повече,отколкото ни се иска да има. Алеко Константинов обаче е ревностен защитник на идеята, чебългарското  трябва  да   просъществува,  но   в  едно  различна  светлина  -освободено от келепирджилъка, бездуховността и фалшивите ценности.Към това трябва да се стремим и днес. Истина е, че в името на общотоблаго  европейските  страни  имат  нужда  от  обединение,  но  не  бива  дазабравяме и това – ние сме преди всичко българи, народ с велика история исобствени културни идеали. Не е необходимо да загубим нашата националнаидентичност, за да се почувстваме европейци на някакво ниво.А ние сме родени европейци – нашата страна е в Европа, но минавайкипрез различни периоди на политически промени, все още не ни достига нещомъничко, за да се почувстваме истински европейци: да виждаме около себе сиред, чистота, удовлетворени и любезни хора. Трябва да търсим положителните качества в манталитета на хората вдругите европейски държави и „въоръжени” със самочувствието на народ смноговековна история, характерен бит, традиции и  високи постижения  всферата на науката, изкуството и спорта, да намерим „златната среда”: гордибългари в обединена Европа.