В поемата "На прощаване" Христо Ботев изповядва най-съкровените чувства на бунтовника-революционер от времето на националноосвободителните борби.

Аз, Паисий йеромонах..."Човешкият АЗ е главната единица на рода, на колективната сила, която преобръща хода на времето.Йеромонах Паисий поема отговорността да разкаже за тези преславни времена на рода български.

"Една българка" от Иван Взов - втората среща на бабата с бунтовника.

Мотивът за безсмъртието на героичния подвиг, концепцията за "смъртта като живот", както я определя големият критик д-р Кръстьо Кръстев, се налага като проблемно емоционално ядро на Ботевата поезия.

Лирическият герой в поемата на Христо Ботев "На прощаване" е верен на избрания от него път към свободата на народа.

Летописец на националните съдбини, в цялото си творчество Иван Вазов е "жива история" и "отзвук на духа народни", с многостранната и богата интерпретация на българския бит и душевност.

Когато остават с голи ръце срещу щиковете на врага, бранителите на Шипченския проход - желязото срещат с железни си гърди.

Повестта "Немили-недраги" от Иван Вазов има автобиографичен характер.

Иван Вазов написва одата "Българският език" в отговор на твърденията, е езикът ни е груб и неизразителен. За поета е въпрос на национална чест да отстоява правото на нашият език да съществува и да се развива.

Анализират се стихотворенията "На прощаване", "Борба", "Хаджи Димитър" и "Обесването на Васил Левски".