Повечето хора възприемат думата "свобода" като възможността на дадено човешко същество да проявява своята воля. Поетичният дискус на Христо Ботев определя това понятие именно в контекста на националната освободителна борба...

Липсата на "борческа" конкретизация и определянето му като "първо", "ранно" изтласкват стихотворението "Майце си" в периферията на масива от Ботеви текстове или в най-добрия случай го превръщат в подстъп към тях.

Общото в тези откъси е ясно, а от пунктуационно гледище дори очебийно. Вътре в изречението се извършва смислово и интонационно прекъсване, изрично подкрепено от препинателния знак многоточие.

Базовото художествено изображение на "лудите" - романтични герои, идеолози на бунта, които се противопоставят на робското примирение и покорство; възвишеният идеализъм на революционерите, чиято апостолска мисия се извисява над егоистичната житей

Природата е източник на поетическо вдъхновение за много поети. Горещ неин поклонник в българската литература е народният поет Иван Вазов. Природата за него е най-съвършеното божие творение, по-съвършено и от човека...

В Ботевата поезия личностното присъствие на човека се измерва с голямата любов към родината.

Политическият памфлет "Смешен плач" е поместен през 1871г.във в-к "Дума на българските емигранти" заедно със статията "Народът, вчера, днес, утре" и стихотворението "На прощаване"...

Централен образ на Вазовото творчество е Родината. Той има двупланов идеен строеж.

Семантика на заглавието – " Майце си" – на майка ми… Формата е стара заимствана от народните песни. Стихотворението е монолог под формата на изповед. За първи път Ботев се откъсва от темата, в която майката и родината са тъждествени...

Иван Вазов изгражда картината на емигрантския живот чрез съдбата на своите герои.