Героичното е проблемен център на Вазовото творчество. Синтез на авторовата естетическа концепция за подвига и на худежествения модел за неговото лирическо представяне е цикълът "Епопея на забравените".

Творбата "Ад" на Данте Алигиери, като част от средновековната литература принадлежи към жанра "видение".

Едва ли друго произведение е прославило така своя автор, както романът – епопея "Под игото".

Зад безумието на рицаря Сервантес скрива своите уроци за нравствено съвършенство, политическа мъдрост и честност, които би искал да предаде не само на своите съвременници, но и на бъдните поколения.

За пръв път в българската литература Елисавета Багряна откровено и убедително пресъздава душевните преживявания, копнежи, мечти и желания на жената...

Софокъл довежда старогръцката трагедия до разцвет и успява да я превърне и истинска драма- с мащабни конфликти, разгръщане на действието и сложни образи.

В шеста песен на "Илиада" Омир разкрива неподозираните човешки трепети в душата на Хектор - защитника на Троя.

Поемата "На прощаване" създадена през втората половина на миналия век, по повод предстоящото преминаване на четата на Желю войвода в България, което е осуетено.

За разказите "Задушница", "Ветрена мелница", "Косачи"

Вазовото творчество е символът на единство между поет и народ. Да живее с пулса на Родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа - това Вазов счита за свой неотменен дълг.