Образът на Кирил Философ блести с особена ярка светлина в българската културна история, защото той поставя началото на един нов писмен език за славяните, дава им светлина и простор за развитие.

Основната символика на кръга е времето - космично, изначално, универсално, което в сакралния си аспект се докосва до вечността, а неговото профанизиране е другото лице на трагичното човешко съзнание за живота като съществуване между две небитиета.

Пейзажът в повестта "Крадецът на праскови"-фон на действието или описание на действието...

Поезията на Никола Вапцаров е създадена в драматично време. Тя винаги ще вълнува човека, защото изразява неговия стремеж към доброто, осмислянето на човешкото съществуване, хармонията в човешките взаимоотношения.

Разказът "Дервишово семе" поставя значими проблеми - за рода и правото на избор, за отмъщението и любовта, за егоизма и правото на щастие. В него е описана съдбовната любов, пламнала в сърцата на Рамадан и Силвина.

"Азбучна молитва" е създадена около девети век от Константин Преславски. Стремежът на творбата е да обедини вярата и вярващите чрез силата на божието слово и чрез изразителността и красотата на изказаните проповеди.

Елин Пелин е автор, който издига националната ни характерология до универсални наблюдения над човешката душа, автор чиято истинска тема е преди всичко самия пъстър, многообразен и прогиворечив живот.

Епохата и творецът - социални и естетически противоборства. Художникът на горчивото настояще - поет на жадуваното бъдеще. Средищна фигура в развойните процеси на българската култура.

Античната драма открива трагични­те дълбочини на човешката духовност чрез творчеството на Софокъл.

Илиада от Омир е класическо произведение, останало в историята през поколенията като пример за древногръцките герои, за тяхната смелост и сила.