В "Преди да се родя" Ивайло Петров предлага своя обективен и иронично съпричастен поглед към патриархалния свят, част от който е той самият и неговите близки. Авторът разкрива преобърнатия, отразен образ на света в съзнанието на героя.

Въпросите за живота и смъртта, за битието, за страданието, за познанието и спасението винаги са били обект на литературните търсения и са осмисляни по различни начини през различните епохи.

Пълните с човечност и топлота творби на Йовков са своеобразна бяла лястовица в развитието на българската литература от първите десетилетия на века.

Проблема за греха и възмездието, за престъплението и наказанието в драматичния разказ "Индже" е свързан с този за любовта и нейната прераждаща сила.

Йовков е в духа на романтичните традиции в класическата литература, използва един устойчив художествен модел, базиращ се върху успоредяване на идеята за духовното прераждане на грешника с идеята за смъртта като най-пълноценностна проява на изкуплението.

Разказът "Дервишово семе" поставя значими проблеми - за рода и правото на избор, за отмъщението и любовта, за егоизма и правото на щастие. В него е описана съдбовната любов, пламнала в сърцата на Рамадан и Силвина.

"Тютюн" – роман за границата между две епохи Проблемът за самоунищожението на силната личност в романа "Тютюн" Образния свят в романа "Тютюн"

Стихосбирката "Сън за щастие" е ново явление в българската поезия след Освобождението.

За разказите "Задушница", "Ветрена мелница", "Косачи"

Поезията на Багряна е една нова среща между света и човека - в духа на цялостния авангарден процес на възвръщане към човека и сетивното начало и в духа на една разбунтувана женска психика...