Пълните с човечност и топлота творби на Йовков са своеобразна бяла лястовица в развитието на българската литература от първите десетилетия на века.

Малцина български поети така справедливо заслужават да бъдат наречени новатори както Христо Смирненски. В същото време едва ли новаторството на друг наш поет съдържа все още толкова много неизяснени страни

Поезията след 1944 година до наши дни. 20-те години е времето, в което българската поезия се отличава с мощни естетически конфронтации. Особеност е богатството на лирическите дискурси...

В едно свое изказване проф. Иван Шишманов изрича: "Вземете опакото на бай Ганя и ще имате Алека".

В епохата на Възраждането (1762–1870) и до края на ХIХ в. българската литература вече е положила своите основи като жанрово-стилова система от новоевропейски тип,създала е своя традиция, натрупала е класически ценности с писателското дело на творци като..

В края на 20-те и началото на 30-те години българската лирика стига до нови, проникновени екзистенциални откровения.

Срещата на българина с чуждия свят е проблемен център на националната литература.

Основната символика на кръга е времето - космично, изначално, универсално, което в сакралния си аспект се докосва до вечността, а неговото профанизиране е другото лице на трагичното човешко съзнание за живота като съществуване между две небитиета.

Пенчо Славейков се оформя като крупна фигура в българския духовен животна границата на двата века. Творчеството му е белязано със знака на европеизма и с пренасочване на художническия поглед от обществото към човека.

“Не съм писал нито една работа в основата на която да не стой действително преживяване”- твърди Йовков