"Помниш ли, помниш ли..." - Д. Дебелянов

Миналото, за което лирическият Аз от стихотворението "Помниш ли, помниш ли..." бленува, е утеха в мрачните дни на унижение, неосъществими копнежи и болезнени обвинения от безпощадната съвест.