Илиада от Омир е класическо произведение, останало в историята през поколенията като пример за древногръцките герои, за тяхната смелост и сила.

Поредица от изследвания върху Яворовата лирика са посветени на проблема за изградения от твореца поетически свят, изтъкан от противоречия, носещ знака на раздвоението...

Мечтите са отражение на сложната човешка душевност и плод на въображението ни. Съществуването им е необходимо за опора на човека в трудния и суров живот.

В стихотворението "Мъките на любовта"няма разказ за събитие и никакви белези за конкретизация- кой или коя е обектът, по какъв повод се изрича словото. Това е едно чисто описание на любовно състояние.

В опита си да не бъде традиционалист, поетът продължава да разглежда социалните проблемите, засягани от предходниците му, чрез нов тип естетическо осмисляне на екзистенциалните проблеми на битието – страданието, смъртта, самотата...

Омир разказва в "Илиада" за събитията от последната десета година на Троянската война.Богатото съдържание на поемата дава основание в сегашно време изследователите да я нарекат "превъзходна енциклопедия на древността". Един от главните

Стъпаловидният стих графически изобразява слизането на човека от висотата на романтичните мечти до реалността на живота...

В разказа "По жицата" писателят Й.Йовков разкрива нравствената красота на българския селянин чрез образа на Петър Моканина. Моканина е мъдър човек, който има способността да прониква дълбоко в човешката душа...

Христо Смирненски е представител на нов период в българската литература – постсимволизма. Създател е на нови, оригинални ценности. Израз на "новото" в творчеството му е визията му за нов, по-добър свят...

Единственото, което не можем да върнем в този свят, е времето. То неумолимо се търкаля и понякога ни кара да правим равносметка на делата си. Досега не се е намерил човек, недокоснат от безмилостната ръка на времето, както и такъв без минало или бъдеще.