В разказа "Една българка" Иван Вазов изгражда образа на една обикновена жена , която навлиза в територията на изключителното и става символ на много човешки добродетели...

Вазовият разказ "Една българка" е вече столетник (XI. 1899 - Х1.1999). Един век тази литературна творба вълнува дълбоко и трайно българина. Това въздействие се дължи на образа на главната героиня баба Илийца, образ, изграден от богатото художест

В разказа "Една българка" Вазов разкрива образа на силната, смелата и всеотдайна българка, която, изправена пред тъмните води на Искъра...

В третата част на разказа "Една българка", Вазов противопоставя две житейски позиции – позицията на егоиста, който мисли единствено за своя живот и сигурност и на човека, раздаващ се за другите, дори готов да се жертва за тях.

Сбит преразказ на 4, 5 и 6 част

През 1899 г. Иван Вазов публикува своя разказ в “Челопешката гора”. Той е Фрагмент от летописа му за националните изпитания – водеща тема в творчеството му.

Иван Вазов е автор, чието творчество е пропито от мисълта за Родината. В произведенията си, той възхвалява "всичко българско и родно" и се прекланя пред родината. Някои от тях са свързани с идеята на национално-освободителните действия..

Съчинение- разсъждение върху първа и втора глава на разказа "Една българка" от Иван Вазов.

Доброта, човечност, състрадателност, всеотдайност — това са нравствени добродетели, неподвластни на времето, създаващи представата за християнски морал и устойчивост на човешкото общество. Малцина ги притежават, но тези хора винаги будят възхищение...

В разказа "Една българка" се представят събития, станали непосредствено след разбиването на Ботевата чета във Врачанския балкан.