В творчеството на Йовков нравствената духовна сила на човека винаги е свързана с човечност и красота в конкретно - историческото и непреходното, в националното и общочовешкото...

Любовта, варварството и домът като основни битийни мотиви разкриват нагласата на човека да осмисли и типологизира огромното пространство на хаоса вътре и извън себе си. Те са начин последният да се преозначи като космос

Просвещенският морал изисква от човека качества като постоянство, трудолюбие, скромност и спестовност и най-вече - способност да изгражда съдбата си със собствени усилия. Книгата на Даниел Дефо "Робинзон Крузо" показва скрити значения за живота

Поводът за написването на акростиха "Азбучна молитва" от Константин Преславски е специфично славянски, български – приемането и утвърждаването на писмеността на двамата солунски братя – Кирил и Методий.

Мислейки върху романа "Тютюн", откриваме, че в края на краищата това е романът на Борис и Ирина.

Тема по литература върху произведението "Електра" от Софокъл

Александър Дюма е един от най-великите автори на Романтизма. Сред огромното му творчество се редят романи като "Кралица Марго", "Виконт дьо Бражелон" и "Тримата мускетари".

Животът на човека е изпълнен с много изпитания и обрати. Макар ние, младите хора, които все още учат, да не сме се сблъсквали с това, черпим поучителен опит от литературното богатство на човечеството. Може би по най-интересен и увлекателен начин...

Разказът "Дервишово семе" ни запознава с раздвоения свят на едно българско семейство - от едната страна стои родът, а от другата - едно момче, което с течение на времето осъзнава що е любов и що е омраза. През цялото това време старейшината на р

"Прекрасно, но що е отечество ? " в поемата на Гео Милев "Септември".