Първата възможност за решаване на имуществени спорове с международен елемент от арбитраж е предвидена в ГПК.

Признаване на чуждестранен акт се изразява в три момента:

Това е специална процедура, предвидена в Регламент 861/2007 г., чиято цел е да облекчи достъпа до съд – улеснява съдебното производство по повод на искове с малък материален интерес при трансгранични граждански и търговски спорове и намалява разходите.

Основният въпрос, който трябва да се реши, е за приложимото процесуално право. Принципът на международния граждански процес е – при разглеждане на дела сезираният съд да прилага процесуалното право на своята държава /чл. 29 КМЧП – българските съдилища и д

За иска предявен срещу лице с местоживеене БГ, компетентен ще бъде БГ съд, като кой ще бъде местно подсъдния съд ще се определи според правилата на ГПК.

Във връзка със застраховането, потребителските и трудовите договори по-слабата страна следва да бъде защитена от правила за компетентност, които са в по-висока степен благоприятни за нейните интереси, отколкото общите правила“.

В чл. 24 от Регламента е предвиден и мълчаливия избор на страните – компетентен е този съд на държава- членка, пред който се яви ответника. Явяване = участие в процеса.

Наличието на изключителна компетентност на чужд съд съгласно Регламент 1215 изключва компетентността на българския съд.

Международната компетентност се определя на първо място от нормите на международноправните източници.

На най-високо място в йерархията на актовете, като източник на норми на европейското МЧП е ДФЕС (Договор за функциониране на ЕС).