Понятието “социален капитал” се наложи като единственото средство за обозначаване на принципа на социални ефекти, които, макар и ясно уловими на нивото на отделните агенти – където неизбежно остава статистическата анкета – не могат лесно да бъдат сведени

Предприятие има възможност да инвестира в четири инвестиционни продукта (ИП). Фазата на икономически живот на инвестиционните продукти е 5 години.

Осъществяването и на трите типа разходи се базира върху обезпечаването на реализацията на една основна цел – наличните във фирмата човешки ресурси да реализират пълния си приносен потенциал за растежа на акционерното богатство.

Определянето на инвестиционните разходи за човешките ресурси във фирмата изисква анализирането на комплекса от разходи, имащи характера на инвестиции в човешките ресурси, независимо дали става дума за наемане, специфично обучение или общо обучение.

При изследването на същността и спецификата на процеса по формиране на човешкия капитал се изясни, че е налице набор от ползи (парични и непарични), които формират възвръщаемостта от инвестицията в образователна степен.

Фирмената организация не само на националната, но и на световната икономика е по-скоро традиция, отколкото новост.

Основното намерение на процесите по формиране на националния човешки капитал е подобряване качеството на съвкупната популация.

Теорията за човешкия капитал е област на познанието, отличаваща се с устойчива актуалност и перманентен научен интерес.

Социалното подпомагане, като значим елемент на системите за социална защита, насочва общественото внимание и ресурси (преди всичко средства от бюджета на държавата) в подкрепа на изпадналите в състояние на нужда лица.

Задължителното здравно осигуряване е една от значимите социални дейности, а неговото функциониране има пряко отношение към постигането на желаното състояние на социална сигурност.