Безспорните права на България над Южна Добруджа, жестокостта на румънската колонизация и естественият стремеж на българите от този край към своето отечество създават в навечерието на войната една истинска национална треска за освобождение на поробена...

На 16 януари 1908 г. България осъмна с ново правителство, оглавено от демократическия лидер Александър Малинов. Преди назначаването му княз Фердинанд разиграва поредния политически спектакъл - дава вид, че се колебае, чрез приближения си...

Революционните промени, настъпили след 1989 г. .в българското общество, коренно промениха вътрешната и външната среда на българската международна политика...

България на Парижката мирна конференция. Ньойският мирен договор. Първата световна война завършва с поражение на държавите от Германския блок. България, макар и да е преценявана като най-силния съперник на съглашението на Балканите, капитулира първа...

Съюзът на България със страните от Тристранния пакт й отреди нерадостна историческа съдба. Към началото на септември 1944 г, тя изпадна в пълна международна изолация...

Към средата на XIX век системата на МО е сериозно повлияна от нарастващия национализъм и революциите в европейските държави от края на 40-те години...

В края на 40-те години в развитието на международните отношения се разгръща нова страница. Вече е решена основната военнополитическа задача - разгромът на хитлеристка Германия и нейните съюзници...

Подписаното на 29 септември 1938 г. Мюнхенско съглашение между Англия, Франция, Германия и Италия ликвидира малката Антанта и налага териториална ревизия в Централна Европа...

След държавния преврат князът установява т.нар. Режим на пълномощията (1881-1883), което има сериозно отражение върху българската външна политика - главно в негативен план...

Протоколът Политис-Калфов от 1924 г. през септември 1923 г., като се възползва от настъпилото след подписването на Лозанския договор подобрение в българо-гръцките отношения, българският външен министър...