След османското завоевание образователната система в българските земи западнала. Старите просветни центрове били унищожени.

След държавния преврат князът установява т.нар. режим на пълномощията (1881-1883), което има сериозно отражение върху българската външна политика - главно в негативен план.

Подписаното на 29 септември 1938 г. Мюн¬хенско съглашение между Англия, Франция. Германия и Италия ликвидира Малката антанта и налага териториална ревизия в Цент¬рална Европа.

България е не само богата на природни красоти и феномени, но има и огромно културно и историческо наследство: множество църкви, манастири и параклиси,

Прелиствайки съчиненията, посветени на Българското средновековие, любителите на историческото четиво неведнъж са се убеждавали, че това е една епоха от нашето минало, за която малко от направените изводи звучат категорично и неопровержимо.

Революционните промени, настъпили след 1989 г. .в бъл¬гарското общество, коренно промениха вътрешната и външната среда на българската международна политика. Падна полити¬ческото табу от сфери като дипломацията и отбраната.

На 16 януари 1908 г. България осъмна с ново правителство, оглавено от демократическия лидер Александър Малинов.

Безспорните права на България над Южна Добруджа, жестокостта на румънската колонизация и естественият стремеж на българите от този край към своето отечество създават в навечерието на войната една истинска национална треска за освобождение на поробена Добр

Политическа борба в Цариград в истинския смисъл на ду¬мата почти нямаше. Симпатиите към Централните сили бяха. много по-силни. Едва ли можеше да става въпрос за съюз с Антантата.

В продължение на три десетилетия българската дипломация упорито работи за укрепване на държавния суверенитет на страната. Въпреки различията помежду си всички правителства се придържат към линията на постъпателно еманципиране.