Активната в социален план личност на експресионистите предусеща социалната разруха и катаклизми и затова в експресионистичната литература най-съществената тема се явява тази за промяната.

Стихотворението "Писмо", макар и първоначално отпечатано във в. "Сирена", намира своето полагаемо място в единствената стихосбирка, която Никола Вапцаров издава през живота си - "Моторни песни"...

Едно разграничение между "факт" и " фикция" (измислица) в такъв случай като че ли няма да ни отведе много далеч, не на последно място защото самото това разграничение често може да бъде доста спорно.

Изключително точно класикът на българската поезия Вапцаров в стихотворението си "История" дава образа на живота, лишен от маска-това е суровият, нелицеприятен живот, макар и истински...

Човещките възможности са неограничени. Едва ли Бог е мислил,че като създава човека...

Одата "Опълченците на Шипка", която Вазов включва в поетичния си цикъл "Епопея на забравените" е възторжена прослава на защитниците на Шипченския проход, поетичен паметник на техния порив за свобода...

Корените на темата за човека-машина в българската литература могат да се търсят още при експресионизма. Едвин Сугарев в "Българският експресионизъм"3 изтъква деперсонализацията като един от характерните белези на експресионистичната проза, поява

Съчинение-разсъждение върху повестта "Маминото детенце" от Любен Каравелов.

Пътеписът "До Чикаго и назад" е блестящото начало на литературната дейност на Алеко Константинов. Пътуването му през 1893г. до Америка за Чикагското изложение ражда "леки хвъркати бележки"...

Стихотворението на Димчо Дебелянов "Да се завърнеш..." е елегия, която изразява дълбока тъга и печал. Това емоционално състояние е мотивирано от разочарованието, неудовлетворението...