Поетичният поглед на П.Р.Славейков в поемата "Изворът на белоногата" е насочен към родовия дух на българина към неговите нравствени "извори",формиращи голямата възрожденска мяра за личното достойнство на човека...

Съществува ли въобще в този забързан и прагматичен свят, в който материалното е над всичко?

Образът на града и смъртта в поезията на Смирненски.

Миланлото за ,което героят от елегията "Помниш ли, помниш ли ...’’ бленува , е утехата от мараяните дни на разочарование. Смазана от трагичното бреме на неразрешими противоречия, стардащата личност изпитва носталгия по изгубеният свят на щастие...

В море от любов и омраза Николай Хайтов завързва възела между човека и рода в своя разказ "Дервишово семе".

Левски и за вижданията за живота.

За жанровата специфика на "Зимни вечери" в литературната наука съществуват две определения — цикъл и поема. И двете са еднакво убедително и задълбочено обосновани. Всяка от седемте отделни части може да съществува самостоятелно...

всеки човек има своята цел в живота ,свързана с желанието му да бъде щастлив.тя го води като светлина ,която показва пътя на изгубил се пътник.

Търсеният пристан на родния дом в "Да се завърнеш" на Димчо Дебелянов.

Обща характеристика на фейлетоните, съставляващи цикъла "Разни хора, разни идеали", е отсъстващото събитие - повествованието представя не случването, а неговата липса.