"До Чикаго и назад" безспорно е художествен пътепис,пътеписът е повествователно произведение,жанр на прозата, в който се описват наблюдавани при пътувания природни забележителност, страни и народи, събития, случки и явления...

Текстът се опитва да преразгледа битуването на идеята за глобализма в протуберансите на езика.

Песента на Дебеляновата душа е молитвено скръбна. Тя идва от тъгата, която винаги е овладяна, макар и дълбока. Елегични са нейните звукови припламвания. Твърде често предчувствие за скорошна, идваща смърт ги пронизва.

"Произведението трябва да трогне човека-казва Елин Пелин – художествената литература няма въздействие, ако не предизвика определени чувства...

Во стаичката пръска аромат: изразяване на най-свтлото и искрено чувство на свта - любовта...

Елин-Пелиновите разкази претворяват живота на българския селянин във времето, когато патриархалната култура отстъпва пред развитието на модер¬ното общество...

Човешкият живот е изпълнен с чувства и преживявания, събуждащи различни спомени, с обикновени случки и важни събития, които определят нашето съществуване и му придават смисъл...

Първите впечатления на Алеко Константинов за пътуването му до Америка, изгражда у читателя образна и ярка представа за смисъла на човешкия живот, на пътя на мечтите и копнежите.

Мигел де Сервантес създава "Дон Кихот" като пародия на рицарския роман и налага идеята за авантюризма под формата на лудост, когато се преследват цели, по-възвишени от материалните...

В основата на творбата стои типична за големия град случка, изобразен е сюжета за пороганата красота. Открояват се три основни образа - погубената красота, прекрасната природа и градът чудовищен...