За своя дълъг живот (1850-1921) Иван Вазов вижда обичната си родина неколкократно променена. Времето се мени, моралните норми и ценности също. Идеалът на твореца обаче е неподвластен на събитията. Той винаги остава един, изразяващ се в понятието - отечест

Христо Ботев живее и твори във време, поставящо пред българина редица въпроси - за неспособността на Турската империя да се възроди и да осигури на поробените народи свободно и пълноценно развитие, за необходимостта от борба срещу робството над човешката

Личната и гражданска позиция на Алеко Константинов към обществените проблеми на действителността е винаги пристрастно защитена.

Съчиение разсъждение върху четвърта глава от повестта “Мамино детенце” на Любен Каравелов)

В годините на робството българинът е лишен от възможността да пътува по света, да опознава достиженията на човешката цивилизация. Желанието му да види нови земи и хора, да се приобщи ...

Иван Вазов дарява българската литература с безсмъртни произведения.Едно от тях е вълнуващият му разказ ”Една българка”.

Доброта, човечност, състрадателност, всеотдайност — това са нравствени добродетели, неподвластни на времето, създаващи представата за християнски морал и устойчивост на човешкото общество.

Всичко, което е създал Иван Вазов, ни убеждава, че той вярва в своята величествена мисия на духовен водач на нацията, на народен трибун, вдъхновител и пророк. Наистина, такъв е бил в своето време.

Алеко Константинов е пътешественик и страстен любител на природата. Съприкосновението с нея го освобождава от мъчителните и гневни изживявания на делника.

Алеко Константинов е страстен любител на пътешествията. Силното му желание да обиколи света е израз на жаждата му да опознае други страни, култури, народи.