Като производство несъстоятелността е вид граждански процес – той е средство за защита и санкция, при незаконосъобразно развитие на правоотношение, има за цел да възстанови последиците от тяхното нарушение.

Производството по несъстоятелност има няколко цели – чл.607 ТЗ. Първата от тях е свързана със справедливото удовлетворяване на кредиторите, а втората с възможността за оздравяване на предприятието на длъжника.

Уредбата на производството по несъстоятелност като изпълнително производство може да се разграничи от тези по ГПК, ДОПК и АПК

Неплатежоспособността е обективно фактическо стопанско състояние на невъзможност на един длъжник да изпълнява своите изискуеми парични задължения.

Презумпцията за неплатежоспособност /чл.608 ал.2 ТЗ/ - За да се открие производство по несъстоятелност, кредиторът трябва да докаже факта на неплатежоспособността.

Основанията – неплатежоспособност и свръхзадълженост са основания за откриване на производство срещу лицата, които са търговци.

Изясняването на понятията кредитори и маса на несъстоятелността са централни за правото на несъстоятелност. Средството за колективно удовлетворение на кредиторите е масата на несъстоятелността. Последната представлява цялото секвестируемо имущество на длъ

Стари и нови. Разграничителният критерий тук е моментът на възникване на вземането (а не неговият падеж), преди или след откриване на производството по несъстоятелност.

Кредиторите на несъстоятелността нямат право да преследват индивидуално длъжника, за да се удовлетворят.

Масата ще се формира едва след откриване на производството по несъстоятелност. След този момент ще действат мерките за защита на имуществото в масата, да не се намали в ущърб на кредиторите на длъжника.