Творческката история – Вазов започва да пише "Немили – Недраги" през 1882г. в Пловдив.Публикува я през 1891г.

Неутолимата жажда на Дебелянов за душевна тишина, за покой в бащината къща, в света на миналото е намерила вдъхновен израз в стихотворението "Да се завърнаш...".

Още в зората на своето възникване в старобългарската литература се налага култът към Константин-Кирил Филисоф, като по този начин се подчертава неговото епохално дело на книжовник, събудило за духовен живот славянските народи.

Апокрифът "Ходене на Богороцица по мъките" е преведен от гръцки първообраз. Появата му в индексите на забранените книги говори, че това е станало твърде рано - около 10 век.

Свободата като ценност е една от основните идиелогически мотиви на българската литература.Тя е основен фактор,без който животът е невъзможен.Началото на този мотив намираме още през Възраждането,поради необходимостта от освобождаване на българската нация.

Анализ на произведението с акцент върху образа на човека и бога.

Ботев като изключителна личност е бил от хората с постоянно тревожни души, от онези люде, които не могат да се задоволят с обикновеното, за които се казва, че са "родени бунтовници", които все мечтаят, все дирят и все се стремят...

Преди да се "роди" преобърнатата идея за човека, се ражда ироничният размисъл на Ивайло Петров в повестта "Преди да се родя".

Противоречията и жестокостта на времето, както и на нещастната съдба на две военни поколения обикновени българи, са в центъра на изображението в повестта...

Повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови" разказва за любовта между двама души. Произведението гради художествена представа за емоционалната промяна у Ели­савета и навежда на мисълта какво е влюбва­нето за Иво Обренович.