На никой български поет името не е споменавано тъй често и тъй напразно, както името на Ботев. Всяка социална група го счита за своя изключителна принадлежност – той е светецът,когото признават тук всички секти и религии.

Несъмнено всяка отделна творба от цикъла "Епопея на забравените" е неповторима част от свещения рецитал и свещения календар на нацията. Българските поколения знаят Вазовите стихове, дори и да не са ги заучавали.

Изборът, свободата и смъртта; малкият и големият социум в стихотворенията на Ботев.

Николай Хайтов в разказа "Дервишово семе" и Ивайло Петров в повестта "Преди да се родя и след това" представят свой модел на "обръщане" към отминалото време. В него те преоткриват човешката същност...

В стихотворението " Към брата си" , както в " До моето първо либе" , " На прощаване" и в други Ботеви творби, лиречиския герой прецинява връзките си с другите през призмата на осъзнатия дълг към отечеството...

Като тип, Дон Кихот се изгражда в целия ход на романа и не е съществувал цялостно в съзнанието на Сервантес до завършване на тази негова творба.

"Опълченците на Шипка" е последната творба от стихосбирката "Епопея на забравените".

Говорейки за поезията на П. К. Яворов, човек неизбежно се оказва изправен пред проблема за страданието - непреодолимо, непредотвратимо;

Стихотворенията "Потомка" и "Жена" пресъздават двете лица на жената - волната, родната сестра на вятъра, избрала да следва полета му по неизбродимите пътища на света, и саможертвената, загрижена за до¬машния уют, избрала за единствена

Чрез физическите портрети на хъшовете Вазов е успял да разкрие реалното състояние на героите - тежкият емигрантски живот ги е състарил преждевременно, в някакъв момент усещаме дори обречеността им, но у тях има сила, която може да ги преобрази.