Поезията на Елисавета Багряна е ярко художествено въплъщение на порасналото самосъзнание и самочувствие наличността, характеризиращо 20-те години на XX век.

Народният поет Иван Вазов живее с тъгите и радостите на България и й посвещава цялото си творчество.Ярък пример за това е одата "Българският език", където авторът съединява в едно любовта към Отечеството и към родното слово, които са неразривно

С Паисий Хилендарски и неговата "История славянобългарска" започва епохата на Българското Възраждане. Това е епохата, когато българинът се осъзнава като българин. Борбите за национално освобождение навлизат в нов етап.

Повестта „Преди да се родя” на Ивайло Петров представя пространствените измерения на действието от нова гледна точка. Тя преобръща посоката на времето и всичко става различно. Авторът е „свидетел” на събития още „преди да се роди”, рисуващи родната ..

Литературната критика на двайсетте години на двайсти век най-често определя появата на Смирненски като явление.

Поемата "Илиада" на Омир е част от културното носледство но цялото човечество. Тя никога не е прествала да бъде източник на познание,защото в нея художествено е отразен животът на древните гърци.

Шекспировата драма "Хамлет" разкрива кризата на късния Ренесанс и разочарованието на нейния автор от неосъществимостта на хуманистичния идеал. Новото време се отличава с фалш,алчност, убийства...

Истинкото си обществено призвание Гогол намира именно в трудното поприще на писател. На литературата той гледа като на висок граждански дълг.

Йовковите разкази ни представят един пъстър човешки свят, разсечен от етнически, социални или емоционални различия.

С елегията "Майце си" Ботев поставя началото на гениалното си творчество. Стихотворението е написано в Одеса и излиза през 1867г. във вестник "Гайда", редактиран от Петко Славейков.